Характерът на народа е неговата съдба

Цонка Христова

Съвсем навреме излиза най-новата книга на доц. Николай Данчев "Съдбата на националния ни характер". Като автор на редица трудове върху "народната душа" ("Психология на българина", "Общуването", "Психология на националния ни характер", "Психология на всекидневието" и др.)  ученият блестящо окръгля наблюденията и констатациите си в областта на феноменалните проявления на българската душевност. Нещо повече - като че ли именно той, като наследник на известните свои предшественици Иван Хаджийски, Стoян Михайловски, Владимир Свинтила и Марко Семов, точно формулира понятието "национален характер" за разлика от "национална психика". Защото характер означава не просто осмисляне и подсъзнателна реакция на различни социални процеси и явления, а активно действие (или бездействие) за тяхната промяна. Защото е дошло време първо да осъзнаем, че сме "болен народ" (по думите на автора!), да поставим диагноза на нашето "заболяване", след което да пристъпим към неговото "излекуване", ако искаме да имаме бъдеще като народ и държава.

Като талантлив изследовател на националната ни душевност, Николай Данчев пише честно и откровено за тайнствата и тревогите на българина. Поставя въпроси за злободневните дилеми на националната ни участ, търси верните и адекватни отговори. Но книгата не е панацея, не е хапче за щастие. Тя е по-скоро подтик, за да вникнем в  тъмните страни на националния ни характер, а оттам и в поразената гражданска активност на българина, за да търсим своето място в днешния сложен и глобализиран свят.
От историята трябва да помним доброто и да го утвърждаваме. Трябва да помним и лошото, като поука, за да не го повтаряме. Без излишен товар на гърба си, с уважение към интелекта и възможностите на всеки българин, търсейки различното, уникалното, но без да се поддаваме на услужливо предоставените ни "модерни" ценности, които превръщат човека в стока и го изкарват на пазара като добитък. Правили сме го, но сякаш днес сме забравили как можем да излезем "на светло". А книгата на Николай Данчев ни връща към нас самите, кара ни да се замислим върху доброто, позитивното и градивното в националния ни характер. Не случайно според Софокъл характерът на човека (и на народа) е неговата съдба. А колкото един народ (и човек) по-добре познава себе си, толкова по-умело ще може да управлява своята съдба.