19 Септември 2019четвъртък13:50 ч.

Хамид Имамски

Булевард

ХАМИД ИМАМСКИ: Хората са жадни за автентичен фолклор

Ако искаме да възпитаваме ценности у поколенията - трябва да запазим народното си творчество, казва младият певец-лесовъд, който дава нов живот на стари родопски песни

/ брой: 93

автор:Надежда Ушева

visibility 1808

ХАМИД ИМАМСКИ е от Триград, но е роден в Девин. Там завършва СОУ "Христо Ботев". Висшето си образование продължава в Лесотехническия университет със специалност "Горско стопанство", където се дипломира като инженер-лесовъд. От дете пее на събори, празници и сватби. Като малък става част от групата за автентични песни към НЧ "Изгрев-1936" в Триград, където пее и до днес. Многократно гостува на събори на български общности в Турция и Гърция. Той е самоук талант. Първият си самостоятелен албум "Чеирен се е запалил" издава през 2018 г. Съдържа 10 автентични песни от всички части на Родопите. През 2019 г. е преиздаден поради изчерпване на тиража. В ефира на Фен фолк тв вече може да се гледат видеоклиповете на "Мехмедо, синко, Мехмедо" и "Заспала ми е Мериема мома".  

- Имате доста интересна музикална биография за самоук талант. Как открихте народната песен?

- Аз съм отраснал с нея. В Родопите се пее почти винаги, при всякакви поводи. Когато човек расте в такава среда, песента става част от самия него. Няма да избягам от клишето, но това е истината. И аз, както и много други изпълнители, още от дете се явявах на събори, празници и сватби. Във втори клас за първи път се качих на голяма сцена на Националния фолклорен събор "Рожен", където спечелих първо място и златен медал с песента "Момне ле, мари каматна". 

- Образованието ви не е свързано с музика, но я носите в сърцето. Особено родопската песен. Как си обяснявате тази магия?

- Бог знае. Смятам, че планината и гората, начинът ми на живот, връзката ми с възрастните хора... всичко това допринася за любовта ми към автентичната родопска песен и това да я нося от дете в сърцето си. Винаги съм се възхищавал на Радка Кушлева. За мен тя е светилото на автентичния родопски фолклор. Тя също ме е вдъхновявала. Като погледна какво е оставила след себе си, знам, че има смисъл и е повече от задължително да продължа да издирвам и разпространявам този чист, автентичен и неподправен родопски фолклор. 

- Записвате 500 автентични родопски песни благодарение на вашата прабаба Хасибе Кьорчева... 

- Автентичната родопска песен винаги ми е въздействала много силно. Но, да, баба - Хасибе Кьорчева, която доживява 108 г., е основният човек, свързан с любовта ми към фолклора. От баба ми имам оставени в наследство над 500 текста на родопски песни, на голяма част от които знам и мелодиите. Много от песните са от бита и традициите на помаците. За мое огромно щастие две от тях - "Мехмедо, синко, Мехмедо" и "Заспала ми е Мериема мома", вече се излъчват по Фен фолк тв. 

"Заспала ми е Мериема мома" е много тъжно изпълнение. То възпява едни размирни времена от миналото и трагичната история на мома Мериема. В първите десетилетия на XX век християнски и мюсюлмански семейства са принудени да напуснат пределите на България и да се заселят в Турция и Гърция. В такъв момент, бягайки, млад момък намира любимата си "под вита ела, под зелен баир". Лирическият герой първоначално решава, че е заспала, но щом се обръща към нея с думите: "Стани ми, стани, Мериема моме", тя не се събужда. Тогава той разбира, че е умряла. С огромна болка на сърцето изважда синя кърпа, с която покрива нейните черни очи и бялото й лице. Безсилен, че не може дори да я погребе.

- Защо е важно да запазим истинския облик на старата родопска песен и тя да стига до все повече хора?

- Много е важно да съхраним автентичния си фолклор, защото той е нашият корен. А човек без корен е като дърво без корен - умира, изчезва... Ако искаме да оставим следа в света и да възпитаваме ценности у поколенията - нашето и тези след нас, трябва да направим всичко възможно да запазим фолклора си автентичен. Не мога да опиша каква сила има българският фолклор. Но го виждам всеки път, когато запея. Не само моето сърце се изпълва, но и хората около мен танцуват, пеят, дори плачат на родопските изпълнения. 

- Живеем в комерсиализирано общество. Как може да се заинтересуват повече млади хора?

- Като показваме фолклора. Точно с това се занимавам последните месеци. Заедно с моите продуценти от "Диапазон рекърдс" заснех вече два видеоклипа на автентични родопски песни, предстоят да се клипират още. Смятам, че интересът към фолклора в наши дни е налице. Съдя и по собствените си участия. Хората наистина са жадни за автентичен фолклор. На мен ми остава само да влагам времето и енергията си в него.

- Вие сте за това, да се помнят и съхраняват корените, историята и културата. Родопите са митична планина, носителка на легенди, които оживяват в българския фолклор... От нея ли черпите вдъхновение?

- Планината и гората са огромни мои вдъхновители, но и интересът на хората, на моите почитатели и приятели също силно ме окриля. Аз съм човек, който безкрайно много обича две неща - планината и родопската песен. Може би тази комбинация е "опасна", но и зареждаща.

- Вашият първи албум е преиздаден тази година. Това означава, че има интерес... На какво се дължи той?

- Към албума ми има много голям интерес. Мисля, че това се дължи на нуждата на хората от свързване с корена им. Голяма част от тиража на диска беше поръчан от наши сънародници, живеещи и работещи в чужбина. Много от почитателите ми споделят, че с моите песни ги връщам в детството, спомнят си за своите баби и дядовци. Защото това са песните, които нашите деди са пели.

- Занимавате ли се с лесовъдство или изцяло сте отдаден на музиката?

- Висшето си образование завърших в Лесотехническия университет със специалност "Горско стопанство", където се дипломирах като инженер-лесовъд по горско стопанство. След което защитих с отличен магистърската си теза "Изчисляване на продуктивността и запасите на мурсалския чай на територията на ДГС "Триград" в специалност "Стопанисване на горите - специални "Ползвания в горите (недървесни продукти)". От години се занимавам с лесовъдство, но голяма част от времето си отделям за автентичния фолклор и възраждането му.

СЕМ казва решението си за БНР

автор:Дума

visibility 128

БСП поиска: Без споразумения при тежки престъпления

автор:Дума

visibility 130

/ брой: 180

15 882 подписа за промени в НПК внесе БСП в парламента

автор:Юлия Кулинска

visibility 121

/ брой: 180

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 222

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 133

/ брой: 180

Грета Тунберг говори пред Конгреса в САЩ

автор:Дума

visibility 109

Стачка на морския транспорт в Гърция

автор:Дума

visibility 112

Саудитска Арабия обвини Иран за атаката с дронове

автор:Дума

visibility 169

Обяснението за Великова беше "Или тя, или аз"

автор:Дума

visibility 7

Датата

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ