21 Май 2022събота10:11 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°. Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°.

Неделник

Срещи

Халит Куртулмуш-Айтослу: Карикатурата е отражение на всекидневието

Наше задължение е да задаваме въпроси и да търсим отговори в името на обществото, убеден е художникът

/ брой: 54

автор:Альона Нейкова

visibility 2035

Интервю на Альона НЕЙКОВА




  • Какви хора очаквате да проявят интерес към изложбата ви с карикатури "Бодлив генгер", Халит?
    - Ако приемем, че карикатурата е отражение на всекидневието, в нея може да открием всички чувства, преобладаващи под формата на предизвикателство. И всеки, който изпитва безпокойство от проблемите, има шанса да намери в изложбата още нови и незададени въпроси. А у когото те възникват, от своя страна, може да заповяда. Може би заедно ще открием някои от тях.
    - Защо решихте именно в Габрово да покажете ваши произведения?
    - Преди две години, в рамките на 45-ата Национална изложба, бях спечелил наградата на "Дом на хумора и сатирата", която включваше и самостоятелна изложба в музея. Много се радвам, че експозицията стана факт, макар и след определено закъснение. Пандемията не ни позволи това да се случи по-рано.
    - В експозицията са включени 22 шаржа на именити български актьори. Каква е историята на създаването им? Познавахте ли лично някой от легендарните артисти, които изключително точно пресъздавате във вашите произведения?

  • - Спомените от детството ми винаги се придружават с кадри от черно-белия екран на малкото ни телевизорче "Юност". Никога не съм забравил героите от филмите, които сме гледали семейно. И всеки поотделно сякаш беше член на семейството ни. Така ги бяхме обикнали. И сега дори гледам в YouTube някои епизоди от незабравимите български филми. Когато започнах да рисувам шаржове на някои легендарни актьори, имах намерение да направя една серия поне от 50-60 работи. Не успях да довърша проекта, но мисля, че музеят в Габрово е едно от най-достойните места да ги представя пред българската публика.  
    - Как ви се отрази пандемията от КОВИД-19, имайки предвид, че имате карикатури, посветени и на коронавируса? Може ли такава кризисна ситуация да действа вдъхновяващо, а не обезкуражаващо на творец като вас?
    - Ние, карикатуристите, не можем да останем безпристрастни към нещата, които се случват по света и у нас. Това е нашето задължение - да задаваме въпроси и да търсим отговори в името на обществото. Вече трета година всекидневието ни е заето с тази напаст - коронавируса. И съм се съсредоточил именно върху тази тема. Всички, които имат възможност да посетят изложбата в Габрово, ще забележат, че моите ковидчета не са толкова страшни или отвратителни. По-скоро са палавички и непослушни. Вярвам, че те не са виновни за това, което сме изживели. Виновни сме ние, нашата ненаситна алчност.

  • - Каква е мисията на карикатурата - да осмива, разсмива или да ни накара да се замислим за случващото се край нас?
    - Гаврата или нарочната обида са низшата форма на шегата. А висшата са хуморът и сатирата. Необходимо е да се замислим за случващото се покрай нас, да задаваме въпроси, да оспорваме нещата, които са неприемливи спрямо универсалните норми, да не се примиряваме с това, което ни се натрапва.
    - Какви съкровени спомени пазите в сърцето си от детството ви в Айтос?
    - Детството ми... Моето мило детство... Първите ми стъпки, първите ми приятелства, първите ми мечти, природата, синьото море, синьото небе, дори синият отбор "Левски" - всичко остана някъде във времето... Добре, че съм живял там. Добре, че съм Айтослу...
    - Кога усетихте влечението си към карикатурата?
    - Стана случайно. Бях съвсем отчаян, дори бях загубил всякаква надежда от своите очаквания, когато в подлеза на метрото в Бурса случайно забелязах афиш, който известяваше за международен конкурс на карикатурата. Реших да нарисувам нещичко - ей така, без никакви претенции. Участвах и животът ми се промени...

  • - Илюстрирал сте детски книги, театрални и филмови плакати и дори наръчници за безопасността на труда... Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли като творец?
    - По принцип, не обичам да ми се диктува при създаването на определен проект. А работодателят е свикнал да се меси при всеки от случаите. Затова винаги и упорито се опитвам да браня идеите, които съм предложил. Но все пак обичам целия процес на създаването.
    - Зная, че често рисувате шаржове по поръчка, които радват своите притежатели по цял свят. Кое е най-важното в това изкуство?
    - Да рисувам шаржове е моята голяма страст. Известният турски писател историк Илбер Ортайлъ казва, че това, което изживяваме, всички чувства, емоции, страдания и прочее, някак се отразяват на лицето ни. И всяко лице е равностойно на една книга. Чрез тези белези можем да прочетем живота на персонажа, който рисуваме. Това е неописуемо чувство.

  • - От какво зависи реакцията на човека, който разглежда една карикатура - от чувството му за хумор или от неговата интелигентност?
    - Ако имаш чувство за хумор, можеш да се засмееш пред определени карикатури. Но ако придружаваш чувството си за хумор с поне малко интелигентност, ще забележиш, че не всяка карикатура е смешна. Да разгледаш, да се замислиш, да направиш някои изводи и накрая да реагираш по своему.
    - Кога дадено изображение може да се нарече карикатура?
    - Когато словата са недостатъчни за предаването на дадено послание, едно визуално представяне може да има много по-поразителен и впечатляващ резултат. Един от тези визуални изрази е именно карикатурата. Използвайки универсални символи, които се разпознават от пръв поглед, може да се предадат множество послания по всички краища на света, без да се владее никакъв чужд език.
    - Шарл де Гол е имал навика да разглежда сутрешните вестници. И ако не намирал карикатура, която да го осмива, казвал, че прави нещо не както трябва, щом в пресата са забравили да го изобразят. А знаем, че рисунките обикновено са представяли този френски президент в ужасен вид... Как днешните политици реагират на карикатурите в медиите?

  • - Не знам как е положението в България, но мисля, че имате представа за съдбата на някои турски опозиционни карикатуристи. Условията са много по-трудни. Ние сме длъжни да се съобразяваме с дозата на критиката. Понякога трябва да вървим, дето се казва, по ръба на ножа. Кой знае, може би по този начин ставаме по-креативни.
    - Какво днес се цени повече: политическата карикатура, така наречената възпитателна или философското изображение - онова, което всъщност е визуално упражнение за ума?
    - Създаването на една карикатура е много дълъг и болезнен процес. Затова пък много по-бързо се консумира от зрителя. А обикновеното око предимно предпочита по-лесно разбираемото. В случая, политическата карикатура е крачка по-напред, според мен. Но истинският любител би трябвало да предпочита философското изображение в карикатурата. Понеже там ще се почувства по-свободен и от своята гледна точка ще стигне до повече изводи.

  • - Доколко карикатурата е търсен жанр днес? Има ли опасност това изкуство да изчезне?
    - Очакванията и реалността, за съжаление, не вървят успоредно. А фактът, че е лесно достъпна и бързо консумирана чрез социалните мрежи, ни кара да се тревожим, малко или много. Но и карикатурата се променя с течение на времето, съобразявайки се с визуалните тенденции на епохата, в която живеем. Лично аз вярвам, че карикатурата не само ще оцелее, но и ще бъде един от доминиращите жанрове в изкуството.
    - Съгласен ли сте с твърдението, което донякъде крие в себе си темата за автоцензурата, че онова, което може да се нарисува върху ограда, не бива да се публикува във вестника?
    - С изключение на нарочната обида, всяка карикатура, дори която съдържа най-острата критика, би трябвало да се публикува навсякъде. Нали споменах, че всяка карикатура таи в себе си определени въпроси. А който има отговори на тях, няма от какво да се бои. Карикатуристът ще рисува всяко нещо, без да се съобразява да не настъпи някой крак...
    - Може ли да се каже, че именно карикатуристите са тези, които успяват с работата си да отворят очите на хората за недоразуменията, пропуските или откровените глупости в живота?
    - Знаете ли какво е да си карикатурист? Представете си, че сте поканени на невероятна вечеря. Покрай масата има много специални гости. Сервирано е много вкусно ястие, подготвено от най-добрия мастър шеф. Изведнъж се появява странен човек, който се навежда и изважда от ястието косъмче пред всички шашнати погледи, без да се бои от заплахите на готвача, гостите или собственика на заведението.... Това трябва да бъде целта на всеки карикатурист.
    Разбира се, че понякога ще има тежки последици.

  • - Какво е отношението ви към новите технологии? Използвате ли ги за създаването на карикатурите си?
    - През последните години се появиха и усвоиха много нови способи и материали, които улесняват процеса на рисунъка. Но с навлизането на дигиталната рисунка видяхме каква голяма визуална промяна настъпи във всекидневието ни. Аз също, макар със закъснение, се възползвам от технологическите възможности.
    - Какво повечето хора не знаят за карикатурата, а е хубаво да научат, за да я разбират по-добре?
    - Всъщност, всеки човек в детските си години е малко карикатурист. Този, който успява да го осъзнае навреме, продължава напред. Обаче такива хора намаляват с всеки изминал ден. Но всички, решили да продължат, имат нещо общо, което ги свързва и ги отделя от монотонния живот. Това е самокритиката. А "разпитването и самокритиката" образуват ядрото на карикатурата. Същевременно - и на хумора и сатирата.

    - Имате много награди от международни конкурси. Какво означават те за вас? Важни ли са за творците? Кое е най-ценното отличие?
    - Всъщност, всяка награда означава, че си успял да предадеш правилно и точно това, което си целял. Да получаваш отличия, естествено, е ценно за един карикатурист. Но след 4-5 награди започват по малко да се губят първите емоционални чувства. Ако трябва да определя кое е най-ценното ми отличие, вероятно ще откроя първата награда в престижния конкурс World Press Cartoon в Лисабон, Португалия, с която бях удостоен през 2020 година.

  • - Кога карикатурата е по-въздействаща - когато се организират тематични експозиции и конкурси, или ако се публикува всеки ден в медиите?
    - Лично аз предпочитам тематичните експозиции и конкурси. Но и редакционните карикатури си имат своята сила точно там, където се публикуват - във всекидневниците. Карикатурата винаги е по-въздействаща, когато е представяна на правилното място.
    - Интересуват ли се младите ви колеги художници (в Турция или в други страни по света) от карикатурата като жанр, в който виждат възможности за развитие?
    - Карикатурната традиция в Турция има дълбоки корени. Един от основоположниците й е Джемал Надир, който е изселник от България. Възходът на турската карикатура е в периода от 70-те до 90-те години на миналия век. А напоследък, особено в големите градове, се организираха многобройни кръжоци. Ние също имаме такива в Бурса. Начело на тази организация е един от най-изтъкнатите съвременни турски карикатуристи Мехмет Кахраман, председател на Асоциацията на анадолските карикатуристи, който също е изселник от България. Аз съм в управителния съвет на тази престижна организация.
    - Ще могат ли свободните художници да изхранват семействата си, да разчитат само на таланта си, за да живеят добре?
    - Приоритет на художниците-карикатуристи е пълната независимост. Затова се стремим да рисуваме свободно всяка тема, която ни вълнува. Но това пък съответно ще безпокои някои среди, а те предимно са работодатели. Аз лично имам шанс, че рисувам шаржове, и така по-свободно мога да компенсирам някои свои нужди. Но е трудно само чрез карикатурата да изхранваш семейството си.
    - Всъщност какво е карикатурата - вид изкуство или отделен жанр?
    - Има различни мнения по този въпрос. Разбира се, че карикатурата е жанр в изобразителното изкуство. Може би е нещо между изкуството и литературата. Който както иска, така да го възприема.

Заради едното его

автор:Марин Милашки

visibility 734

/ брой: 94

Когато хепатитът се развилнее

автор:Аида Паникян

visibility 594

/ брой: 94

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ