Хакерска радост

Тези дни за обществено обсъждане бе публикувана наредба на Министерството на икономиката, според която вече всички имоти държавна собственост ще се продават на електронна платформа. Електронната продажба ще включва и имоти под 10 хил. лв., които са в компетентността на областните управители, както и на обособени части от лечебни заведения. Платформата ще записва всяка операция от кандидатстването в електронен търг до обмен на документи между участниците. Оставяме настрана въпроса какво е останало за продан, но въпросният документ се появи на бял свят по-малко от месец, след като личните данни на 5 милиона българи бяха откраднати от НАП. Затова логично хакерите биха се зарадвали, че държавата им осигурява още един терен за изява. Защо да не се облажат с някой друг имот?

Повод за подобна радост нямаше да има, ако у нас наистина действаше изцяло изградено е-правителство. Никой не знае колко пари бяха изхарчени през последните 10 години за него, но със сигурност са милиарди. Краен продукт обаче така и не се появи. Въпреки че съществува стратегия за развитието на е-управлението и пътна карта към нея, повечето от заложените принципи не се спазват, а в областите, където има прогрес, той е изолиран от останалите. Връзки между отделните електронни услуги също липсват. Резултатът - вместо плътна мрежа от услуги се появиха по-скоро отделни работещи "островчета".

А Eстония например вече разполага с електронно правителство, обединяващо повече от 900 информационни системи и над 5 хил. електронни услуги, повечето от които комплексни. Българската администрация предлага 2900 услуги, от които 87% са първични, а 13% - комплексни. Реално само 19% от българските администрации всъщност предлагат електронни услуги. А при всеки удобен случай вицепремиерът всичколог Томислав Дончев не пропуска да обещае, че през ноември хартията изчезва в отношенията ни с държавните чиновници. Само дето не уточнява коя година ще стане това.