Грижа за бедните

Благовест Митков

Минавам през един от подлезите срещу Борисовата градина и изведнъж – хоп! – спира ме някакъв и вади карта. Служебна.
- Господине – вика, – глоба!
- Защо? – питам.
- Защото пушите! – отвръща оня. – Не сте ли чули за закона, забраняващ тютюнопушенето? Той гласи...
- Чакайте, чакайте! – прекъсвам го. –  Забранява се пушенето в закрити служебни помещения, в заведения, в близост до детски градини... Да изброявам ли още? Кой закон нарушавам бе, човече божи?
- Не съм човек божи, а служебно лице! – строго казва той.
- Добре де! Но кой закон нарушавам? Да виждате тука детска градина или ясла?!
- Господине, подлезът обществено място ли е? Обществено! Закрит ли е подлезът?
- Закрит е! Иначе нямаше да бъде подлез, щеше да бъде надлез!
- Ето! – зарадва се служебното лице. – Значи подлезът е обществено място, при това закрито, следователно – какво? Следователно – пушейки в него вие нарушавате закона! Глобата е триста лева!
- Ама чакайте! – заеквам аз. – Как така триста лева?!
- Понеже ви е за първи път! При второ нарушение – петстотин!
- Ама... не... - продължавам аз със заекването. – Това е подлез! Пешеходен! То е все едно тротоар! Какво нарушение, какви триста лева?!
- Господине, дайте да не се разправяме повече! – с досада казва той. – Нарушението ви даже е двойно, но хайде от мен да мине! Триста лева!
- Защо пък двойно? Откъде накъде двойно?!
- Ами казах ви! Подлезът е обществено място! Покрито! Това – първо! И второ – знаете ли колко бездомници, колко бедни хора нощем спят в този подлез? И вие пушите в спалнята им! Правителството, господине, се грижи за бедните и не позволява да димите там, където те си почиват след тежкия ден, преминал в борба за къшей хляб, където те спят пролет и лято, есен и зима! Платете и не ми губете времето, че и други подлези трябва да проверя!
Съгласих се да платя. Винаги се умилявам, когато науча колко много правителството се грижи за бедните!