29 Март 2024петък07:06 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Актуално

Грешки на прехода или престъпления?

Трябва да се търси отговорност от конкретни хора, довели до катастрофа родното земеделие

/ брой: 79

visibility 1590

Кръстьо Трендафилов

    За да оценим състоянието на българското земеделие и политиката в периода  1989-2011 година, задължително трябва да сме наясно откъде започнаха промените в отрасъла. До 1944 г. 80% от населението на страната е заето с производство на земеделска продукция и живее в селата.       Отечественофронтовското правителство наследява бедна държава с примитивно, нископродуктивно селско стопанство, почти без индустрия. В годините на войната държавата  остана без ресурси за производство и потребление. Новата власт идва с ясната идея да създаде уедрено, модерно, с машинна обработка, опиращо се на науката, високодобивно селско стопанство. Още в първите години започва уедряване на милионите (11,5 милиона) дребни парцели земеделска земя, собственост на над 900 хил. физически и юридически лица. 
В страната тогава е добре развито    

кооперативното движение

в почти всички стопански, социални и обществени направления. Регистрираните в началото на Втората световна война 6455 кооперации са обединени в 15 браншови съюза с 995 хил. членове. След войната през 1945-1946 г. кооперациите увеличават рязко темпа на развитие. Те извършват 70% от националния стокооборот, а членовете им са вече 1 млн. и 200 хил. души.
    За съжаление земеделските кооперации, в началото изграждани на принципите на кооперативизма - взаимопомощ и взаимна отговорност, демокрация, равенство и  справедливост, бързо тръгват по пътя на "съветизацията", а при създаването им е нарушено изискването за доброволност. Въпреки това в края на 1989 г. България има:
- Модерно земеделие, осигуряващо 11% от БВП по текущи цени, при 59,3% за индустрията и 29,7% за услугите.
- Производството на продукти от земеделски култури: пшеница - 5425 х. тона; захарно цвекло - 966 хил. тона; царевица - 2265 х. тона; тютюн - 65 хил. тона, картофи - 553 х.т и пр.
- Отглежданите селскостопански животни са: говеда - 1637 хил. бр.; свине - 4119 хил. бр.; овце - 9045 хил. бр.
Производството на основни животински продукти е: месо - кланично тегло - общо 820 х.т; говеждо - 130 х.т; свинско - 413 х.т; птиче - 188 х.т; мляко - общо 2438 х.т.
- Производство на продукти на хранителната промишленост: месо - 588 х.т; месни произведения - 142 х.т; зеленчукови консерви - 305 х.т; плодови консерви - 290 х.т; сирене - 149 х.т; захар - 351 х.т; вино - 241 х.т; тютюневи изделия - 86 х.т.
Тези резултати ни нареждат в първата десетка на света като страна по производство на земеделска продукция на глава от населението.
    Великото народно събрание още през февруари /22.02.1991 г./ приема Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), който предвижда възстановяване правото на собственост на физическите и юридически лица, признава закона за аграрната реформа от 1946 г. и осигурява плавен преход към пазарните принципи на организация на земеделското производство. Приет е нов Закон за кооперациите, съобразен с принципите на пазарната икономика и промяната на собствеността на земеделските земи. С тези закони е уреден и проблемът с 1,5 милиона декара пустеещи нископродуктивни земи, раздадени от предишната власт по различни постановления на МС (прословутият параграф 4).
    Още при приемането на ЗСПЗЗ от ВНС новите "демократи", особено тези в редовете на СДС, бяха недоволни. След изборите през 1991 г. 36-ото НС избра правителство начело с адвоката Филип Димитров, което още в първите месеци на 1992 г.  внесе Закон за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, с което промени изцяло философията на стария закон.
    В параграф 36-и от преходните и  заключителни разпоредби се създават нови параграфи, между които параграф 12 със следното съдържание:
- §12 - прекратява съществуващите трудово-кооперативни земеделски стопанства и земеделски кооперации, образувани по силата на §7 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за кооперациите. Прекратява всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по силата на Указ №922 за ползване на земята и осъществяване на селскостопанска дейност и Указ №56 за  стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопанските бригади КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти. Прекратяват се и кооперациите, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл.33, ал.3 от същия закон и по устава им е предвидено внасяне на земеделска земя.
- §13 /1/ - в едномесечен срок от влизането на този закон в сила областните управители назначават ликвидационни съвети на организациите по §12 в състав: председател и 3 до 5 членове.
/2/ От назначаването на ликвидационните съвети се прекратява дейността на общите събрания, управителните и контролни съвети на председателите и другите органи на организациите по §12.
/3/ Ликвидационният съвет:
1. Организира, ръководи и управлява дейността на организацията до нейното заличаване, като има правата и задълженията  на управителния съвет, а председателят на ликвидационния съвет има правата и задълженията на ръководител на организацията.
Това е нормативната

основа за погрома

на българското селско стопанство. "Изключителната" заслуга е на МС, ръководен от Филип Димитров, и мнозинството в НС на СДС, приветствани и насърчавани от президента на републиката Желю Желев, който обяви, че "връщането на земята в реални граници ще осигури рязко повишаване доходите от селското стопанство".
    В периода от март 1992 до май 1995 година ликвидационните съвети (принос в световната практика), формирани от нереализирали се в миналото амбициозни "демократи" и "политици" с професии от детски учителки до фризьорки, по изключение с хора с макар и малък управленски стаж, свършиха това, за което бяха изпратени - да разрушат селското стопанство.
    На тези хора се възложи да възстановят  правото на собственост в реални граници, и то чрез планове за земеразделяне на над 5 хил. землища; да ликвидират 3400 земеделски  кооперации; 196 ДЗС, 99 МТС; и други 238  стопански структури, занимаващи се с производство и преработка на земеделска продукция.
    За тези три години ликвидационните съвети успяха да:
1. Осигурят разграбването на струваща милиарди левове изградена с труда на целия български народ материална техническа база на  АПК, ТКЗС, МТС и други организации. Под  благовидния предлог "за разпределение дяловото участие на член-кооператорите". Разпределяха се по трудно разбираеми критерии - машини, елитни животни от фермите, раздаваха се компенсационни бонове с право на участие в приватизацията на предприятията и пр.
Най-лошото е, че ликвидаторите не се интересуваха какво ще стане с плодородната българска земя. Дори хора, които живееха в селата, престанаха да я обработват, а земята беше единственият източник на доходи за тях. Една част, защото получиха земя, но нямаха  обработваща техника (работни животни отдавна не се използваха). Други получиха земя и животни, но те от години живееха по градовете и не знаеха, а и не искаха да знаят какво да правят с нея.
В крайна сметка към 1995 г. 1/3 от плодородната българска земя запустя.
    Брутният вътрешен продукт от селското стопанство в щатски долари през 1989 г. е 10,790 млн., а през 1998 г. - 2,262 млн. долара; производството на пшеница през 1989 г. е 5,425 млн. тона, а през 1998 г. - 3,203 млн. тона; тютюнът - от 65 хил. тона на 30 хил. тона; виненото грозде - от 577 хил. тона на 319 хил. тона; захарното цвекло - от 966 хил. тона на 62 хил. тона; плодовете - от 1677 хил. тона на 734 тона.
Много по-тежко беше положението в животновъдството - след ликвидирането на фермите в земеделските кооперации за 10 години говедата от 1,637 млн. броя са вече 682 хил.; свинете от 4,119 млн. - 1,512 млн.; овцете от 9,045 млн. - 2,549 млн.
2. На пазара на труда, който тогава почти не съществуваше, се явиха като безработни 15 хил. агрономи и стотици други селскостопански специалисти. На улицата останаха и хиляди цигани. До 1989 г. 45% от механизаторите и 65% от животновъдите във фермите бяха от това малцинство. Те получаваха добро възнаграждение, а техните деца се учеха в нормалните държавни училища. Тези хора никога не са имали земя, а когато всеки получи своята, те останаха на улицата. Ликвидаторите разтуриха фермите, където работеха, разпродадоха техниката в МТС-тата, ликвидираха големите консервни и месокомбинати, където част от тях сезонно постъпваха на работа поради ниската си квалификация. Новата власт    

остави една възможност

за тях - президентът Желев отмени указа за жителството и те тръгнаха към градовете, където създадоха омразните на софиянци, пловдивчани и гражданите от други големи градове цигански гета. Тук търсеха прехрана в кофите за боклук и в сметищата... А сега ЕС дава пари за тяхната интеграция.
3. С ликвидирането на земеделските  кооперации - единствените социално ориентирани стопански структури в селата, училищата затвориха столовете, защото "спонсорите" за тяхната издръжка и за подобряване на материалната база вече ги нямаше. Читалищата - тези огнища на българския духовен живот в селата и малките градове, едно по едно затваряха врати. Спортните площадки опустяха, а спортните организации и изгражданата база останаха без издръжка.
Държавата вече не беше в състояние да гарантира продоволствения баланс. Ако преди 1989 г. българинът се редеше на опашки за банани и портокали, сега вече се редеше за хляб, салам, сирене и други продукти от първа необходимост.
    След казаното по-горе се питам, това грешка на "прехода" ли е или престъпление?
Да "прекратиш" дейността на близо 3400 изградени, функциониращи (макар и не най-добре) стопански структури, само защото са създадени и работили по времето на "социализма"...
    Не е грешка! Това е престъпление!
    Да назначиш за председатели на ликвидационни съвети аутсайдери, нереализирани кандидати за власт, без никакъв управленски опит и образование да управляват предприятия, притежаващи материално-техническа база за милиарди; да стопанисват най-голямото национално богатство - плодородната българска земя... Нe е грешка!

Това е престъпление!

Да изхвърлиш на улицата хиляди висококвалифицирани специалисти и работници (за чиято подготовка от държавата са изразходвани милиони). Не е грешка! Това е престъпление!
Анализирайки съвременното изпълнение на този престъпен закон, а ако прибавим и поредицата реституционни закони (също нямащи аналог другаде), бих могъл да изпиша много страници. Всичко това стана с мълчаливото съгласие на милионите потърпевши, чиито синове протестират на улиците днес, а партиите, които не бяха съгласни, се задоволяваха с дебати в НС, но нямаха куража и политическата воля да организират съпротива на това безумие.
    Има ли виновни? Може ли да се търси отговорност, не от институциите, а от конкретни лица, участвали в подготовката и приемането на тези закони, на решенията и постановленията. Да, може!
    МС имаше председател и той се казва Филип Димитров, който внася в МС Закон за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ - 1992 г., като с подписа си поема отговорността, че е в интерес на българския народ. Днес, вместо да е в затвора, този човек е посланик на ЕС в Грузия.
    НС имаше председател, който организира обсъждането и приемането на законите и с подписа си поема отговорността, че те са в интерес на обществото, и този човек се казва Стефан Савов, а след това Александър Йорданов, обиколил различни посолства. Законът влиза в сила след указ на президента и той се казва д-р Ж. Желев, персонален пенсионер, ползващ всички екстри за заеманата длъжност.
    Сега много "политици" и особено коментатори,  прекръстили се от преподаватели по научен комунизъм на "политолози", се упражняват по темата "корупция", но никой не споменава за началото, когато започна "узаконеното" разграбване на националното богатство с изпълнението на тези закони. Че първите незаконно забогатели, първите назначени "калинки" бяха масова практика, която избуя при герберите в наше време.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ