Градът на царете

Децим Генциан е бил сред най-талантливите римски пълководци през II век, любимец на Сената, смятан дори за бъдещ император. Загива сравнително млад и чак през ХIV в. монах открива жалейка по него от сестра му. Но най-неочаквано при разкопките на античния град Хераклея Синтика в местността Рупите до Петрич екипът на доц. Людмил Вагалински от Националния археологически институт и музей при БАН откри невероятен надпис върху камък сред останките на централния площад на града. Надписът е дълъг - цели 19 реда, и съдържа... биографията на Генциан, който очевидно е бил и тук. Николай Шаранков от СУ разчете надписа, който започва с думите: "Градът почита Децим Теренций Генциан, син на Децим, от трибата Квирина, ...член на колегията на четиримата отговорници за пътищата, трибун на благочестивия и верен Единадесети Клавдиев легион, ...почетен с военни дарове от император Нерва Траян Цезар Август Германски Дакийски във втората война срещу даките..."

Людмил Вагалински

Античният град Хераклея Синтика, който доц. Вагалински проучва от 2007 г., е сред най-интересните археологически обекти у нас в последните години. Десетки хиляди туристи го посещават всяко лято, възползвайки се от близостта му до църквата и къщичката на Ванга. Екипът непрекъснато открива тук свидетелства за непознати досега тайнства и събития от античността. Някои са един истински древен екшън. В едно от малките помещения над площада например, е открито светилище на богинята на отмъщението Немезида - единственото, което се проучва на територията на България. Силно земетресение през IV в., последвано от мощна приливна вълна от р. Струмешница, е разрушило архитектурата и тук. Тежките колони са паднали върху пейките. "Намерихме на пода натрошени плочки с релефно изображение на Немезида, част от които обаче открихме на друго място недалеч и ги слепихме. Богинята е изобразена във фас, стъпила е върху полегнало момиче с боядисани "руси" коси - символ на греха, и го мачка, за да предупреди за отмъщението. Но лицето на Немезида е натрошено зверски", разказва Вагалински. Очевидно, някой яростно е нападнал светилището, чупил е изображението, вероятно е това да са ранните християни, смята ученият. Отстрани има и изображения на гладиаторски оръжия, т.е. в града са правени и гладиаторски игри. А за поруганото светилище богинята си е отмъстила - със страшното земетресение...

Хераклея Синтика е основан от македоните, най-вероятно от Филип Втори в IV в. пр.Хр. Бил е царски град на територия, обитавана от  тракийските племена меди и синти. Следи от траките археолозите не са открили досега, трудно се проучва теренът в дълбочина, защото отдолу избива вода. Но траките не са се изпарили, казва Вагалински, има ги по надгробни плочи, преобладават македоните. Имало е набези на келти, които идвали за грабеж, но и са помогнали на македоните срещу римляните с конница, сред населението е имало и илири - прадеди на албанците. Било е добър етнически коктейл, контактна зона, обобщава ученият. Римляните идват във II в. сл.Хр., когато завладяват областта Македония. Разцветът на града е бил през III-IV в. Когато на власт идва Октавиан Август, Хераклея е бил почитан град, хора от него са били в личната му гвардия, погребани са в Рим като привилегировани. Разбира се, на обекта може да видите изложена и римската обезглавена пищна статуя на мъж от I в., която може би представя римски император или знатен гражданин.

Македоните са смятали, че са наследници на Херакъл и затова са нарекли града Хераклея Стримонска (на Струма), но при римляните, а и у нас днес, е възприето името Хераклея Синтика (на синтите). Градът много рано попада под влиянието на класическата гръко-римска култура, обяснява доц. Вагалински. Бил е богат, много добре развит икономически и търговски център. Имал е театър, който екипът засега не е открил. Да не се бърка с амфитеатър, усмихва се археологът - в България има само три амфитеатъра, докато театър са имали всички градове. В едно малко късче от II в. пр.Хр., което са намерили тук, театърът на Хераклея е споменат още тогава. 

Учените откриха и надпис на старогръцки от I в. сл.Хр. в чест на римския император Тиберий от трима агораноми на Хераклея Синтика. Тези хора са отговаряли за търговията - включително цени, качество и количество на стоките, изправност на теглилките и други измервателни средства; имали са право да наказват търговци, които мамят клиентите. В надписа съобщават факта, че са организирали в града специален пункт, обзаведен с еталони и средства за измерване за контрол над търговците.

Селището се е простирало и нагоре по хълма към акропола. Споменатото страшно земетресение в IV в. и още едно - през V в., съсипват селището и земеделието в района и към края на V в. градът запада и изчезва. Приливната вълна от реката след трусовете е била огромна, пробила е дори стените на помещенията. Но някакъв живот на това място е имало и в VI в., археолозите сега проучват останки от сграда от това време. Откриха на акропола дори златна монета на Юстиниан Велики.  И 30 бронзови монети - сред останки от опожарено жилище на акропола. А камъните от строежите в Хераклея Синтика са грабени, влачени за строежи в целия регион - откриват ги дори в градежа на Епископската базилика в гр. Сандански. 

А още при входа към обекта ви посреща и накрая ви изпраща любезно Божидар - "пазителят на града" (на снимката вляво). Ще ви скрие от жегата под навес, и студена вода ще ви подаде, и интересни истории ще ви разкаже, и сувенирче ще ви предложи. От рода на Ванга бил. 

Разкопките в Хераклея Синтика продължават. Екипът проучва квартал на града, част от форума, западния портик, един некропол, част от римска крепост от II-III в. Цели пет надписа са открили тази година. Всички находки се прибират в Историческия музей в Петрич, чиято нова сграда скоро ще отвори врати официално. 

Снимки Авторката

---