Господин Никой от улица „Лубянка”

Валерия Бичурина
Красная звезда

Николай Долгополов – писател, журналист по международни въпроси – пише тази книга цели 17 години. За това време той проучва задълбочено фактите от биографията на разузнавача, среща се с много хора, които лично са познавали Абел. „Веднъж ми звънна полковник Владимир Барковский (Герой на Русия, разузнавач. – бел.авт.) и ми предложи да се срещнем. След това ние многократно разговаряхме, поради което много хора останаха с впечатлението, че моито текстове сякаш са записани под диктовката на Барковский. Владимир Борисович познаваше много добре Абел...”

Истинското име на Рудолф Абел е Уилям Фишер. Нелегално пребиваващият разузнавач се представя под името Рудолф Абел пред агентите на ФБР при арестуването му в Ню Йорк за да може Москва да научи за ареста му и да знае, че той не е предател. Истинският Рудолф Абел е бил негов близък приятел, който е починал от болест още през 1955 година. Ето какво пише за дружбата им Долгополов в книгата си: „Още през втората половина на 1930-те Рудолф Абел и Уили Фишер вече бяха приятели. Те даже и в столовата ходeха заедно. На Лубянка се шегуваха: „Гледай, ей ги Абелови”. През военните години те живееха заедно в малка квартира в центъра на Москва”.

Героят на книгата на Долгополов е бил ръководител на мрежата на съветското атомно разузнаване в САЩ. „Благодарение на Абел ние получихме огромно количество атомни тайни, особено в началото на дейността му. Всичко бе точно и документално потвърдено. Освен това, той създаде мрежа от нелагално пребиваващи не само атомни разузнавачи, но и мрежа от нелегално пребиваващи на крайбрежието. Това бяха хора, минали през войната. Третата мрежа обхващаще установилите се в САЩ немци”, казва писателят.

През 1957 година Фишер е издаден от предателя Рейно Хейханен и осъден на 32 години затвор. На 10 февруари 1962 година на моста Глинка, между Западен и Източен Берлин, той е обменен за американския летец Франсис Хари Пауърс, свален край Свердловск и осъден за шпионаж, и за други двама шпиони. Този важен епизод от живота на Фишер – Абел е подробно показан във филма „Мъртъв сезон”.

Оценка за значението на Абел в разузнавателната професия дава преди време ръководителят на ЦРУ Алън Далъс. В книгата се цитира част от интервюто му, публикувано в „Ню Йорк хералд трибюн”: „Абел беше рядко срещана личност. Той се чувстваше еднакво уверен и в изкуството, и в политиката, той беше не само талантлив художник, добър музикант и отличен фотокореспондент, но и изключителен лингвист, способен математик, физик, химик. За развлечение той четеше Айнщайн, решаваше задачи от висшата математика и бързо разшифроваше ребусите в „Сънди таймс”. Беше добър дърводелец и правеше столове и кресла за приятелите си в затвора. Неговият идеал беше знанието”. Фразата на Далес за желанието му да има „такива трима-четирима души като Абел в Москва” става крилата.

В книгата се публикуват спомените и на куриера на Абел – полковника от Службата за външно разузнаване Юрий Соколов. „Веднъж се срещнахме с Абел в друг град, не в Ню Йорк. Аз се проверих добре, ние се срещнахме, поговорихме на общи теми и аз му предадох писма от жена му и дъщеря му Евелина. Той чете и аз гледам – лицето на Марк (псевдоним на Абел) почервеня, той се замисли дълбоко, а по бузите му потекоха сълзи. Изглежда, че нещо го разстрои. Повече никога не съм го виждал да си изпуска нервите, нито преди, нито след това. Той помълча и след това ми каза: „Сънувам семейството ми и Родината. Знаеш ли, през цялото време съм сам, съвсем сам. Много тъгувам по дома си...”