"Господи, даруй мир Твой людям Твоим"

Михаил Сердюков

Ташкентският и Средноазиатски митрополит Владимир, по светски Василий Захарович Иким, е роден на 1 февруари 1940 г. в село Ново-Варзарешти, Кълърашки район на Молдова, в селско семейство. След завършване на училище постъпва в Одеската духовна семинария, откъдето е бил призован за военна служба. След демобилизацията, завършва Московската духовна академия.
През 1990 г. той сяда на Ташкентския и Средноазиатски епископски стол. През 1991 г. е повишен в ранг на архиепископ.

Ваше преосвещенство, не мога да не попитам Вас, експертът по Изтока: има ли нещо общо уахабизма с така наречения "ислямски фундаментализъм"? Някои смятат, че това са ябълки от едно и също ябълково дърво ...

Не мога да се съглася: това са различни явления. Обединява ги само опасността за другите. Ислямският фундаментализъм е по-сложно явление. Неговите идеи са в основата на стремежите на някои хора да се създадат затворени за външни влияния държави или общества, където животът да е устроен по най-суровите норми на шериата и обичаите на средновековния ислям. Според мен терминът "фундаментализъм", прикрепен към това явление, е много неудачен. В крайна сметка в това явление няма нищо наистина фундаментално, утвърждаващо основите на вероучението.

С какво днешните фундаменталисти представляват опасност за другите?

Идеите им сега изглеждат особено привлекателни за екстремисти, фанатици, всякакви политици. Под прикритието на догмите на шериата те започват да потъпкват самия дух на исляма. В това не само няма нищо фундаментално, но и нищо мюсюлманско въобще!

В крайна сметка само един невежа, който не разбира същността на исляма, може да служи на организации, занимаващи се с тези най-гнусни от гледна точка на мюсюлманите дела, каквито са тероризма и трафика на наркотици. Само един невежа може да си мисли, че с това върши някакъв мюсюлмански подвиг. С разпалване на фанатизъм се занимава този, който се прокрадва към власт, който за користни цели лесно може да се възползва от сляпата ярост на заблудените невежи, не разбиращи че политическите или егоистичните спекулации с религията са страшно оскърбление към Божеството.

Какво мислите за джихад. Наистина свещена ли е тази война?

Джихад - това е козът на националистите. Но и те нямат никакво религиозно право да обявяват джихад, мюсюлманската "свещена война". В Корана много точно е определено кога и на кого трябва да бъде обявен джихад: мюсюлманинът може да го обяви само на този, който се сражава с него в защита на религията си и го пропъжда от дома му. Така е и в Православието - защитата на вярата, близките и Родината се почитат като свети дела. Да се използва лозунгът "свещена война" за национални цели е спекулация с религията, противно на Бог.

Просветените мюсюлмани, които познават своята религия, сами се борят с екстремистки и престъпни извращения. Те не искат да си ги представят като някои чудовища с ракетни установки в ръцете, взривни вещества в пазвата и спринцовка хероин в зъбите. Хората от други религии, най-вече християните, трябва да подпомогнат тази борба, вярата в Бога и тероризма са несъвместими.

Но ние все пак имаме различни вери...

И какво - поради тази причина трябва да се убиват хора? Да, разбира се, православието и исляма са различни религии и несъвместими типове светогледи. Ние по различен начин си представяме Бога и Царството Небесно. Въпреки че, ако се замислите ... Мюсюлманският Аллах също е Единния Бог, Създател и Господ на Вселената, на Когото християните се кланят. Точно като нас мюсюлманите вярват във Всемогъществото и Всезнанието, Милостта и Справедливостта на Създателя. Ислямът знае за следващите общи възкресения на мъртвите и Страшния съд, за задгробната награда на праведното и наказването на злото. В Корана се възхваляват същите тези патриарси и пророци от древността, че и от Библията: от Авраам (Ибрахим) и Мойсей (Муса) на св. Йоан Кръстител (Яхя) и апостолите на Исус Христос ("помощници на Аллах"). Личността на Исус Христос в исляма е оградена с висока почит. Цяла глава от Корана, сурата „Мариям” ("Богородица"), е посветена на Неговото непорочното зачатие от Светия Дух и на чудесното Му раждане от благословената Дева Мария (Госпожа Мариям) ...

Ние, православните и мюсюлманите, като че ли вървим по паралелни пътища: фиксирани в техните основи и не поддаващи се на никакви "осъвременявания”. Вярваме в неприкосновеността на Божествената институция, нас ни сближават високите морални изисквания, които нашите учения налагат на вярващите, и тази искреност, която не позволява словото и убежденията да са в противоречие с делата.

Може би на Вас, православния йерарх - Ташкентския и Средноазиатски митрополит, е трудно да служите в мюсюлманско обкръжение?

Ислямското обкръжение е спецификата в моята служба. Централна Азия – това е не само ислямът, но и озарението от Христовата вяра. Още светият апостол Тома е проповядвал по тези места, а в Самарканд е ръкоположил няколко епископа. Първото писмено споменаване на християнската църква датира от II век. През IV век тук вече е имало четири големи митрополии: Мервската, Самаркандската, Винкердската и Невакетската. В Туркестан са открити много паметници от древното и средновековното християнство ...

Кога и при какви обстоятелства оглавихте Средноазиатската епархия, Ваше преосвещенство?

С указ на Негово светейшество патриарх Алексий II от 20 юли 1990 г. аз бях ръкоположен за Ташкентски и Средноазиатски епископ. Беше ми поверена една от най-обширните и трудни епархия на Руската православна църква.

Как ви посрещнаха?

Дойдох в навечерието на Успение Богородично. Още на другата сутрин служих литургия в Ташкентската Катедрала Свето Успение. Благоговейността и искреността на ташкентското паство, изпълнило целия храм и двора на катедралата, ме впечатли най-приятно.

Властите също ли ви приеха толкова благосклонно?

Да се оплаквам е грях. Скоро разбрах, че в Централна Азия се е открло широко поле за Православието. Между другото, тук е много по-лесно, отколкото в Русия - без съдебни дела и скандали, на вярващите върнаха храмовете, оцелели след болшевишкото варварство. Във всички наши начинания дейно участие взеха ръководителите на държавите от Централна Азия.

Има ли достатъчно църкви в епархията?

Сега православни енории в Централна Азия са вече повече, отколкото са били в дореволюционен Туркестан. Посроени са храмове на места, където никога преди не е имало православни светини: в Бухара, Навои, Зарафшан, Учкудук и други градове. На Църквата са върнати конфискуваните от съветската епоха храмове: най-големият от храмовете на Централна Азия Алексеевски събор в град Самарканд, храмът Александър Невски в Термез. Открити са един мъжки и три женски манастира, в столицата на Узбекистан се появи висше православно училище - Ташкентската духовна семинария. Православието и ислямът като две грижовни крила са се разперили над народите в региона.

Намерихте ли нови приятели на Изток?

Повярвайте ми, почти всеки вярващ православен има приятели мюсюлмани, топли отношения съществуват и между членовете на нашето духовенство. По време на пътуванията си из цялата епархия аз често съм бил в джамии. Там винаги ме обграждат обикновени мюсюлмани, завързват приятелски разговори.

Спорите ли много?

Изобщо не спорим. Смятам, че всеки богословски дебат, дебатът за тънкостите на християнското и ислямското вероучение в тази ситуация е безполезен и освен до вреда, до нищо друго няма да доведе. Всяка световна религия твърди, че напълно отразява Божественото откровение, всяка има собствена доктринална основа, която не може да се придвижи и на милиметър.

Като цяло, безоблачно ли е всичко в страните на вечното слънце?

Проблеми има, както навсякъде другаде. Но аз съм убеден, че Православната църква в Централна Азия има светло бъдеще. Тук живеят около два милиона руснаци, и те няма да отидат никъде – тук е родината им, техните корени, в тази земя са погребани близките им. "Златният фонд" на Русия - те са носители на руския дух.

ЦИТАТИ
Кирил Московски и Всеруски Патриарх

''Давайки пример за мъжество и преданост на своята професия, в продължение на четвърт век Вие се стремите достойно да носите архипастирската служба, което е убедително свидетелство за непобедимостта на основаната от Христос Спасителя Цълква от портите на ада. С много дела сте се нагърбили в името на благоустройството на духовния живот на поверената на грижите Ви Ташкентска епархия. Значителен е Вашият принос за налагането на междурелигиозния мир в Централна Азия, в изграждането на конструктивно сътрудничество със светското  ръководство, с дейците на науката, образованието и културата ".

Сега православните енории в Централна Азия са вече повече, отколкото са били в дореволюционен Туркестан.