Горската пъргавелка

Едно от най-симпатичните наши животни, което при това успешно се заселва в градска среда в големите паркове и градини, е катерицата. Тя е повсеместно разпространена в Европа и Азия в разнообразни горски и други екосистеми.
Дължината на тялото й е 19-23 см, а на опашката - до 20 см. На тегло достига 250-340 гр. Дългата пухкава опашка й помага да пази равновесие, докато скача от клон на клон, а и топли животинчето по време на сън. Има остри и закривени нокти, които й помагат да се катери по дърветата. На ушите има пискюлчета от косми. Окраската й се мени в зависимост от сезона и местообитаването. Козината през лятото е по-тънка и светла, през зимата по-дебела и тъмна, като на корема винаги остава бяла.
Катерицата се храни със семена, жълъди, млади филизи на горски дървесни и храстови видове, с гъби, орехи, ягоди, рядко с насекоми и птичи яйца. В началото на пролетта изгризва кората на дърветата, за да стигне до дървесния сок. Складира си храна за зимата. Активна през деня -  предимно сутрин и привечер. Прави си гнездо от клонки. То е 25-30 см в диаметър, с куполообразна форма. Настанява се и в дупки и хралупи. Катериците живеят поединично, но нерядко в едно гнездо през зимата може да се настанят няколко, за да се топлят взаимно.
При недостиг на храна катерицата не се размножава, но при изобилие популацията й бързо нараства. Чифтосва се през февруари-март и юни-юли. Бременността трае 38-39 дни. Отглежда две, понякога три поколения годишно по 5-10 малки катеричета. Те се раждат безпомощни, слепи и глухи. Отварят си очите на 3-4 седмици. Майката отбива кърмачетата, когато станат на 7-10 седмици. Тогава  малкото напуска гнездото, за да си търси храна. То все още обаче бозае от майка си. Живее 2-3 години.
Кожата на катерицата се търси на международния пазар. Плътността на нейната популация у нас не е висока, поради което отстрелът й е ограничен.