Гордостта да си социалист

ДУМА публикува съобщение за състояла се неотдавна по искане на млади социалисти дискусия на тема "Какво е социализмът". Сред гостите на младите социалисти са били председателят на софийската градска организация на БСП Румен Овчаров, бившият зам.-министър на образованието Ваня Добрева, ветерани на партията и други гости.   Поздравявайки младите социалисти, др. Овчаров е отправил препоръка, която, нека призная, силно ме смути: "Не бива да се срамувате - казал той, - че сте от БСП!" Странна наистина препоръка.


Винаги съм мислил, че човек не само че не бива да се срамува, но напротив, че трябва да се  гордее с членството си в една социалистическа партия. Преди години, когато участвах в активната политика, имах навика да казвам, че и най-лошият в БСП е по-добър от най-добрия в СДС. Имах своите основания да кажа това - просто защото идейното равнище, на което се намира човекът от БСП, е поне с една степен по-високо от идейното равнище, на което се намира човекът от СДС. 
Една социалистическа партия, каквато е и БСП, е израз на многовековната и всечовешка идея -

идеята за социална справедливост.

Тази идея идва от дълбока древност, но едва през последните сто години придобива белезите на практически осъществима система. Началото поставят Маркс и Енгелс със своето знаменито съчинение "Манифест на комунистическата партия" от 1848 г. Съчинението е всъщност манифест за изграждането на социалистическо общество, но, както двамата автори обясняват, те са решили да използват думата комунистически, за да се разграничат от онези буржоазни социолози, които, използвайки превратно думата социалистически, са я компрометирали.
Социализмът е нещо много лесно за разбиране - той е обществен строй, при който основните средства за производство принадлежат на държавата или на кооперациите. По този начин не просто се премахва експлоатацията на човек от човека, но се осигурява и равен старт за всички граждани по пътя към тяхното лично преуспяване. Освен това обществената собственост върху средствата за производство гарантира по възможно най-добър начин успешното действие на различните социални фондове, които трябва да задоволят насъщни потребности на човека - здраве, образование, култура, спорт и т.н. Най-после, тъкмо в социалистическото общество хората, освободени от игото на капитала, могат да бъдат истински свободни. Именно в него свободното развитие на всеки е, както пишат Маркс и Енгелс в Манифеста, условие за свободното развитие на всички.
Социализмът, от химера някога, днес е вече реалност. В продължение на 45 години той бе реалност и в България. За 45 години под ръководството на комунистическата партия България постигна невероятно много - както в материално, така и в духовно отношение. Особено внушителни бяха успехите на България в сферата на науката, изкуствата и културата. За стойността на едно общество трябва да се съди не толкова по качеството на неговите материални продукти, колкото по качеството на неговите духовни продукти. В България качеството на духовните продукти бе изключително високо. Без колебание можем да кажем, че четиридесет и петте години социализъм бяха

златен полувек за българската култура

България бе, както каза големият руски човековед Лихачов, държава на духа.
Не може да се отрече, че бяха допуснати и сериозни грешки в изграждането на социалистическото общество. Неоправдани бяха някои ограничения в личните права на гражданите. Тези ограничения съвсем не произтичаха от природата на социализма. Не трябва да се забравя, че социалистическите страни, в това число и България, бяха подложени на непрестанен и брутален натиск да се откажат от своя социалистически избор. Беше необходимо да се защитаваме, като за съжаления не всякога намирахме най-подходящата форма на защита. Бранейки се от чуждите, ние понякога удряхме своите. Но не бива заради неизбежните грешки в изграждането на тази качествено нова обществена система - социализма, да се отричаме от нея, и още по-малко - да се срамуваме за нея. Ще повторя, за да подчертая: ние трябва да сме горди, че служихме и служим на една, колкото общочовешка, толкова и национална кауза - каузата на социализма.

Нека се поучим от историята на другите държави

Преди дни, на 14 юли, Франция отбеляза своя национален празник. Но какво всъщност е станало на 14 юли, та французите са сметнали за необходимо да го отбелязват като национален празник?! На 14 юли 1789 г. с разрушаването на Бастилията се постави началото на една от най-кървавите революции в света. Обезглавени са кралят и кралицата, избити са хиляди аристократи и свещеници, въстанието във Вандея е потопено в кръв, на погром е подложена една от основните сили на революцията - жирондистката партия, а нейните лидери начело с Дантон са изпратени на гилотината. По-късно на гилотината са изпратени и якобинците, водени от Робеспиер. И въпреки всички тези кръвопролития, Франция не се отказа да отбелязва първия ден на Революцията като свой национален празник - защото, макар и преминала през много страдания, Революцията успя да ликвидира един силно упадъчен обществен строй - феодализма, и да сложи началото на един по-прогресивен за времето си обществен строй - капитализма.
Би трябвало, следвайки примера на Франция, и ние да не се отричаме от делото на Девети септември, защото то сложи началото на онези  дълбоки социални преобразувания, които доведоха до изграждането на най-справедливия обществен строй - социализма.
Ние претърпяхме сериозно поражение - не успяхме да опазим социалистическата обществена система. Но не бива да униваме. Реалният социализъм у нас бе ликвидиран, но не бе и не може да бъде ликвидиран споменът за него. Споменът е мощен фактор, който все повече ще работи за нас. Освен това социализмът продължава да съществува и се развива в редица държави по света. Въпреки яростното противодействие на световната капиталистическа класа, социалистическата идея е по-жива от всякога. Тя ще преминава в хората, за да се преобразува в

мощна общочовешка партия

Социалистическата партия в различните свои варианти - комунистическа, социалистическа, трудова, работническа, социалдемократическа - ще  завладява непрекъснато нови и нови социални пространства. В България е имало, има и ще има социалистическа партия като поделение на неизтребимата световна социалистическа партия. Нека при това не се забравя, че социалисти са не само ония, които членуват в някоя от социалистическите партии. Много повече са социалистите, които формално остават извън тези  партии, но които твърдо отстояват ценностите на социализма. Социалистическата идея толкова силно е завладяла човечеството, че редица партии приемат - по електорални съображения - наименованието социалистическа, без да са действително социалистически. Социалистически по наименование, те са по същество партии на буржоазното статукво.
Не съществува  държава в света, в която да няма социалистическа партия в една или друга форма. А да сте чули в някоя друга държава да има партия ГЕРБ, партия СДС, партия ДПС, партия НДСВ? Няма и няма да има, защото тези партии са дребни национални котерийки, възникнали върху основата на временни интереси с много кратък период на полуразпадане. Те, както възникват, така и изчезват - бързо и случайно. Социалистическата идея не се намира и никога няма да се намира в процес на полуразпадане. Тя ще съпътства човечеството през цялото време на неговото съществуване.
Участвалите в дискусията ветерани на партията са призовали младите социалисти да обогатяват непрекъснато своите теоретически познания. Това е безусловно необходимо. Преди всичко те трябва да  започнат да изучават съчиненията на класиците на марксизма. "Манифестът на комунистическата партия" трябва да е настолна книга за всеки млад социалист. По-нататък те трябва да прочетат "Класовата борба във Франция от 1848 до 1850 г.", "Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт", "Гражданската война във Франция", "Критика на Готската програма", "Произход на семейството, частната собственост и държавата", "Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия". Това трябва да е началото.
Надявам се те накрая да усвоят ръководната  истина, че колкото и да са лъкатушни, пътищата на човечеството във всички случаи водят към социализма. За човечеството, ако иска да оцелее,  друг път няма.

Франция не се отказа да отбелязва първия ден на Революцията като свой национален празник