Гората е светът на Чапа

Хей така - на шега, на майтап, с много труд и талант Георги Чапкънов - Чапа чукна 70 лазарника.
Той е единственият в света скулптор-щастливец, пред когото е позирал великият Федерико Фелини.
Вълнуващо и забавно е да си с Чапа на лов - внимателен, енергичен, мистичен, щедър, страстен, харизматичен, сладкодумен...
Все така да ни радваш, Приятелю!


Деликатен и трепетен като голямо дете, "бащата" на скулптурата на София срещу "Шератон" и на българския национален герб Георги Чапкънов при първия контакт може да събуди асоциации с всичко друго, но не и със суров мъжага с оръжие в ръка. И все пак любимото хоби на Чапа, както го наричат всичките му приятели, е ловът. И то откакто се помни.

Ловни другари в стопанство "Буковец" (от ляво на дясно) Любо Николов, Георги Чапкънов, Иво Папазов, Валери Запрянов и Антон Станков

Винаги е имал пушка. Баща му също бил ловец и от малък го взимал на всички излети. Край Вълчи дол, Варненско, където е роден, навремето имало много дивеч. Щом дойдели гости в техния дом, Чапкънов-старши казвал: "Чакайте малко да отида да убия два заека." Излизал с пушката и наистина скоро се връщал с два дългоухи в раницата. Докато се изпиела ракията, майката ги приготвяла.
Малкият Георги стрелял страхотно и татко му взимал на подбив приятелите си, че не успявали да се мерят с детето. "Вървим в редица 7-8 ловци. Вдига се пъдпъдък. Всеки хвърля по два изстрела. Пъдпъдъкът лети. Мине пред мен и го поваля", спомня си днес Чапа. Твърди обаче, че по-късно загубил всички тези качества. И когато станал законен ловец, се оказало, че стреля много по-зле, отколкото в детските си години.
Гората обаче останала неговия любим свят, който го презарежда за творческите му пориви. Ето как го обяснява големият скулптор: "Аз съществувам в един специално подреден хаос. Но хаосът е много голям - гипс, кълчища, железа, пещи, боички, платна... Напрежението е сериозно. Малко по малко изпадам, силно ще е да кажа, в душевна криза. Но в мига, в който отида в гората, попадам в моя свят. Любувам се на буболечките, на птичките, виждам къде излиза къртицата, коя животинка как постъпва. Забравям всичко и неусетно изминавам 40 километра. Почивам си, разтоварвам се и изчиствам съзнанието си 100%. Обичам да изобразявам животни. 90% от работите ми са свързани с тях".

Върховно удоволствие от вълшебния кларинет на Ибряма

Често го укоряват как така намира сърце да вдига оръжие срещу горските обитатели, след като толкова обича всички представители на фауната. Чапа винаги отговаря, че според него по-морално е да преследваш животното в неговата собствена среда, където шансът да избяга е много голям, отколкото да го затвориш, да го храниш, да го галиш, да го чешеш и в един прекрасен ден да му теглиш ножа.
Според него човекът е войнстващо същество - иначе не биха съществували войните. Смята, че жителите на планетата ни днес вървят сами срещу себе си като вид, какво ли пък остава за отношението им към другите видове. Искрено се ядосва, че човекът е виновник да изчезнат много животни. Припомня как американците са избили бизоните докрай и точно като едно голямо дете пита: "На какво прилича това?"
Не обича да събира трофеи, но "за лицемерие", както сам казва, има някой и друг череп от сръндак, глиган и препарирани животни.
Никога няма да забрави най-трепетната си ловна случка, преживяна още в ранните му години, когато ходел на лов с баща си. Пред двамата изскочил сръндак и Чапкънов-старши го ударил. Георги изтичал до животното, но в мига, в който го хванал за рогата, то станало. Тръгнали да излизат от гората. Сръндакът вървял с Чапа най-покорно стотина метра. Стигнали до края на гората и там животното паднало и издъхнало.
Има и весели случки в торбата си с мюнхаузеновски истории. Когато веднъж бил с дружинката си на лов край границата, минали между две горички. Изскочил заек и се насочил към ловците. Хвърлили му 3-4 пушки, без да го ударят. Заекът връхлетял един ловец, който приклекнал и гръмнал, но заекът продължавал да хвърчи към него. Когато животното било на 5 метра, ловецът му гръмнал втори път, но заекът си продължил и минал между краката му. Авджията го напсувал цветисто и хвърлил пушката.
Чапа не обича да прави паралели между обществото и природата, която според него е значително по-съвършена, защото всичко в нея е съобразено със законите божи и всемирната хармония, всичко е на място. Единственото излишно същество на земята според скулптора е човекът, който "обърква всичко". Оттам и разликата между обществото и природата става чудовищна.
В лова цени опасностите, които налагат участниците във всеки излет да са и другари помежду си - защото иначе става страшно. Категоричен е, че трябва да има подчинение на ръководителя на излета, а самите ловци трябва да се обичат и уважават. Един ще го вземат на подбив, но трябва да носи на шега, друг може да е най-добрият ловец, но не трябва да се величае. Отношенията са доста по-специални, не са като в обществото.
"Случвало се е да ловувам с министър. По време на излета никой не се съобразява с този факт. Той ловува там, където го сложат. На всичкото отгоре министрите са калпави ловци. Какво, да го поставят на най-хубавата пусия и да опропасти лова? Не става така. Това ми харесва при лова," смее се Чапа с хитри огънчета в очите.
И до днес си спомня с голяма обич за ловното куче Бари, донесено от колега на баща му от Италия след Втората световна война. То знаело два езика и изпълнявало командите на италиански и български. Удивително умно и прекрасно животно, мелез между сетер и грифон. В кръчмата в Провадия стояло винаги до краката на Чапкънов-старши. Случвало се някой да го подкачи: "Това куче много предано стои до краката ти. Никакви капризи..." Бащата отвръщал: "Кучето е по-умно от тебе." Почвал смях. Тогава бащата спокойно казвал: "Бари, отиди до вкъщи да ми донесеш шапката!" Кучето ставало и заминавало. След малко се връщало с шапката и всички на масата падали възнак. Не можели да повярват, че това е възможно.
Друг път бащата усложнявал командата: "Бари, донеси ми от вкъщи черното велурено яке!" Всички били потресени. Разбира се, имало си номер. Преди да тръгне към кръчмата Чапкънов-старши оставял шапката или якето на един парапет на терасата. Показвал ги на Бари и чак тогава поемали към кръчмата.
"Последните години направихме няколко запомнящи се излета в разкошното стопанство "Буковец", при гостоприемния Гео Дундаров - с Иво Папазов, Валери Запрянов, Тони Станков и Любо Николов. Вълнуващи вечери с вълшебния кларинет на Ибряма", завършва с усмивка Чапа.