Голяма Богородица

Съгласно синодални източници, още в първите векове на християнството, църквата наредила да се празнува денят "Успение Богородично". Съгласно народния календар, християнският празник "Успение на Пресвета Богородица" от Българската православна църква се чества на 15 август и е известен срeд народа като "Голяма Богородица". Впрочем тази дата е била установена и утвърдена oщe през VIII век.
Като се върнали от Елеонската планина след възнесението на Исус Христос, апостолите - неговите ученици, останали в Йерусалим "очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя". Всички вярващи, между които били майката на Христос и някои жени, които служели на Господ през последните години на живота му, живеели в единодушие, любов и в постоянна молитва. Присъствието на божията майка сред Христовите ученици било радост и утеха за тях. Всички гледали на нея "с любов и благоволение". Майката на Исус живеела на хълма Сион, в дома на св. Йоан Богослов, който Христос разпнат на кръста "отдал като син, вместо себе си" на своята майка. Тогава Йоан взел светата Дева в дома си и "й служел като на своя майка". Дева Мария често ходела да се моли на Голгота на Елеонската планина, в градината, където било погребано тялото на Спасителя. Изказват се предположения, че християните са възприели от божията майка "благочестивия обичай да посещават местата, осветени с присъствието  на Господ Исус Христос".
Съгласно евангелието, когато цар Ирод започнал

гоненията на Христовите ученици

и привържениците на неговото учение, майката на Спасителя "посетила Ефес, където проповядвал  Йоан Богослов". Според преданията на Атон, св. Богородица е светицата - "основителка на Атонската планина". Съгласно легендата, няколко години, след като й се появил ангел, който й казал да не напуска за определено време Йерусалим, тя пожелала да посети св. Лазар и се отправила на кораб за Кипър. По пътя се вдигнала страшна буря. Корабът се отклонил от пътя си към Кипър и се доближил до Света гора. Мнозина повярвали на божията майка, която казала: "Това място ще бъде мой жребий, даден от моя Син  и Бог. Няма да оскъднее Божията милост на това място и аз ще бъда застъпница". Когато гоненията поутихнали, Св. Богородица се върнала в Иерусалим и заживяла там обкръжена от всенародна любов. Постепенно с разпространението на Християнската вяра растяла и славата на Божията майка. Всички искали да я видят. Идвали нейни почитатели и от чужбина. В посланието, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, пише: "Чуваме, че тая действаща Майка Божия е изпълнена с всякакъв благодат; в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите тя не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело, а особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена". Съобщава се, че езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията майка заради уважението, с което се ползвала. Те знаели местата, свързани със страданията на нейния син, които тя често посещавала, "следели я, за да я убият". Но според преданието "Господ пазел пречистата Дева и й готвел славно успение".
 Тя била на 64 години, когато по време на молитва в Елеонската планина се появил

Архангел Гавраил с палмова клонка

и й съобщил, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно: "Твоят син и Бог наш ще те вземе в своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно". Когато се върнала у дома "св. Йоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице." Тя му съобщила, за събитието с Архангел Михаил и започнала да се подготвя за среща със смъртта. Украсила къщата, в която живеела, "завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Йоан да погребе тялото й в село Гетсимания, където лежали починалите й родители и св. Йосиф Обручник. Научили за тази вест, християните придошли и се събрали около дома й, плачейки и скърбейки за предстоящата загуба на Божията майка.
Св. Богородица пожелала да види още веднъж Светите апостоли, които се били пръснали по цялия свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. Когато Св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, който изпълнил последното й желание, ги молила да не скърбят с думите: "Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! Радвайте се с мене, задето отивам при моя син. А като погребете тялото ми, върнете се всеки на своята работа". Според други източници изведнъж в трети час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и на земята слязъл самият Исус Христос, за да отнесе душата на майка си в рая. Архангел Михаил тогава казал: "Радвай се благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените". Когато пристъпили към одъра, на който било поставено тялото на Богородица, присъстващите видели, че лицето й сияе като Слънце и чудно благоухание се разнасяло из стаята... Шествието при погребението било водено от Йоан Богослов, държейки райското палмово клонче. Много жители на Иерусалим се присъединили към погребалното шествие. Съобщава се, че когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава висока чест се отдава на починалата майка на Исус Христос, изпратили въоръжени войници, за да разпръснат насъбралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията майка, което те искали да изгорят". Божията майка била погребана от учениците на сина й в пещера, съвсем близо до Гетсиманската градина. Затворили входа на пещерата с камък. Когато войниците, които преследвали шествието с тялото на Божията майка се приближили, сияещ кръг се спуснал и сякаш каменна стена оградила шествието, а войниците били

внезапно поразени със слепота

Пристигналият апостол Тома много се натъжил и за да го утешат, апостолите предложили да отворят камъка от гроба, за да може Тома да се "поклони  на Пречистеното тяло" на Божията майка. Когато влезли в пещерата, те видели, че на мястото, където било положено тялото на светицата, останала само плащаницата, с която тя била покрита. Подобно на своя син, Божията майка възкръснала и гробницата останала празна...
Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и тя им била разкрита, когато те се събрали на обща трапеза. Съгласно преданието, когато станали от Христовата трапеза, видели на облаците пречистата Божия майка, сияеща от слава. В памет на това  нейно явяване пред апостолите църквата наредила да се прави възношение (вдигане на хляб, както апостолите правели за своя учител) в чест на св. Богородица. Това възношение се нарича "панагия" (пресвета). По-късно на мястото, където било положено тялото на Божията майка, била издигната църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успение на Божията майка. Този празник е един от 12-те велики християнски празници. Съгласно източници в християнската религия Мадоната или Божията майка е носителка на божественото женско начало, въплъщавано в епохата на езичеството от Великата богиня майка на Земята.
На 15 август честват именния си ден Мария, Марийка, Мара, Марена, Мариела, Марилена, Марица, Мариян, Марияна.


Съгласно българските традиции и поверие, празникът се нарича "Голяма Богородица", а в Родопите тя се знае като "Голяма чьорква". Празникът Успение Богородично навсякъде в България се отбелязва с тържествена църковна литургия. След църковната служба жените раздават "богородични пити" за здраве. Като на помен на този ден жените раздават за здраве и благополучие от първите набрани плодове. Този ден на много места е определен за селски сборове. Жителите на селото събират пари и купуват животно (агне или теле), което колят и от него приготвят курбан. Навсякъде по българските земи св. Богородица се почита като покровителка на майчинството, брака и семейството. Според поверието, светицата помага на бездетните съпрузи да се сдобият с дете. Именно поради тези причини младите булки и невести, които нямат деца, отиват да оставят дар пред иконата на Божията майка. Те закачват на иконата на св. Богородица малки метални символни изображения на бременна жена или пеленаче, с вярата и надеждата, че скоро ще заченат и ще родят, изпълнявайки своя божествен дълг за продължение на рода и живота. По същия начин жените честват и празника "Малка Богородица", т.е Рождеството на пресвета Богородица на 8 септември. Според поверието и традициите на жените се забранява да тъкат, да плетат и шият между Голяма и Малка Богородица. Това се прави, за да се запазят децата здрави и читави.