19 Ноември 2024вторник07:17 ч.

Побратими

Големите достойнства на едно малко руско градче

Две стиснати ръце, два града, две букви "Л" плюс трета

/ брой: 266

автор:Дума

visibility 2801

Лилия ТОМОВА
Васил ПОПОВ


В северно и северозападно направление от руската столица Москва шосето води към Прибалтика, към Рига. Така се стига до Рижкото шосе.
А когато достигнете Волоколамското шосе, няма как да не си спомните за подвига на 28-те панфиловци, които точно тук спряха немските танкове през 1941 г...
Днес само мемориалът напомня за страховитите сражения. Всичко останало е спокойствие - гората е безмълвна, пътят е прекрасен, асфалтиран, движението е нормално. И след около 3 часа пътуване от Москва влизате в градчето Лотошино. Още две думи за улиците на Москва и пътищата, излизащи от нея. Прах, кал и дупки

ще видите вече само в старите съветски филми

Асфалтът е гладък и чист като в Холандия, няма дори една кръпка да ни напомни за "нещо родно".

Николай Малинов разказва на лотошинци колко много русофили има в България

Този около 200-километров път го изминахме за около 3 часа с една лимузина - волга, която прилича на мерцедес. Такъв модел у нас не се продава. Вози като ладия. Шофьорът Николай през целия път отговаря на нашите въпроси за града, в който отиваме, за околността, за него самия и за семейството му. И за всичко, което го питаме. И за което не го питаме...
Така неусетно влизаме в 18-хилядния град, който има 2 светофара, един завод и невероятен спортен комплекс. Този спортен комплекс сякаш е най-голямата гордост на всички жители, особено на децата. А най-вече - на кмета, който го е създал. И всички те има с какво да се гордеят.
Време е да поясним за кои два града става дума. Българският се казва Ловеч, руският - Лотошино. Това са двете "Л", а с третото "Л" започва фамилията на кмета - Лютенко Анатолий Анатолиевич. За едно малко българско селце с 20-30 жители е нормално всички да познават кмета си и той да познава всички. Този град е 18-хиляден и не само че всички познават кмета си, а и той познава повечето от жителите. Особено - децата.
Тук наричат кмета глава на общинската администрация. Като образование и трудов път той е историк, педагог и доктор по икономика. Семеeн човек - съпруга, три деца и вече две внучета. Към семейството си е обичлив, нежен, грижовен. Такъв е и към всички жители на града. Познава всички, които работят в биозавода, както познава всичките 610 офицално регистрирани безработни.
Основната спортна зала е за волейбол, баскетбол, хандбал, футбол на малки вратички и има 800 седящи места. Тя е пригодена и за концертна зала. От трите страни се спускат завеси, поставя се подиум и - заповядайте, пейте, танцувайте!
Около покрития плувен басейн винаги е оживено. Едни си тръгват, други прииждат. И сега, докато разглеждаме тази градска гордост, нахлува група деца на 7-8-годишна възраст. Как е, пита Лютенко. Нормално, звънко отговаря групата. Градоначалникът се ръкува с всяко дете поотделно и те се втурват към басейна.
В съседната зала виждаме друг басейн с различни размери и форма. Той е специално оборудван за

майки с малки деца и за бременни жени

Така бъдещите майки приобщават към водата своите младенци още от утробата си, пояснява Анатолий Анатолиевич.
Главата на града сякаш мисли за всичко. Може би е излишно, но ще отбележим, че всичко тук се ползва от цялото население безплатно. Естествено, питаме колко струва изграждането на комплекса. Без да се замисли, Лютенко отговаря - 20 млн. долара. А как се осигуряват такива средства? Пари винаги може да се намерят, отсича кметът. И въпросът е изчерпан.
От следващия разговор си обясняваме огромното значение на тази инвестиция. В града няма криминална престъпност и наркомания. Всички около 4000 деца и подрастващи са заети със спортуване, както и много от техните родители. По някое време са се появили четирима наркодилъри, но били хванати с половин кило опиум и бързо тикнати зад решетките за срокове от 5 до 10 години. В този план градът разчита на 160 милиционери и 40 омоновци (ОМОН - милиционерски отряд с особено назначение). Но очевидно тук не става дума само за силово противодействие срещу престъпността, а за превантивна работа сред населението.
Основно значение има ролята на културата, казва Лютенко. Очевидно има предвид не само общуването с

литературата, изкуствата

и всички проявления на духовността, а и проявите на културното общуване, на вежливите обноски. На някой това може да се стори маловажно, но за лотошинците не е така. Силно е развито създаването на клубове по интереси. Всички местни жители имат особено отношение към чистотата, по улиците няма хартийки, фасове, смачкани пластмасови чашки. Ярко се проявява уважението към възрастните хора, точно както и към паметниците. На този фон не е чудно, че при среща всички жители се поздравяват, а колите спират, за да пропуснат пешеходеца.
Висок около 2 метра, строен, добре сложен, Анатолий често се усмихва и прави впечатление на човек с благ характер, който лесно се съгласява. Това обаче не е точно така, когато се налага, Лютенко може да бъде непреклонен. Такъв е например по въпроса за продажбата на общински земи на частни лица. Той не е съгласен красивите природни дадености в околността като гори, езера, брегове на реки да се разпродават. Той смята, че всичко това трябва да бъде достояние на цялото гражданство. Подобно е отношението на кмета към истината. Анатолий дава за пример баща си, отец Питирим, своите учители, академик Дмитрий Лихачов, академик Лвов. Те всички говореха истината, казва Лютенко, който догодина ще празнува своята юбилейна 50-годишнина.
Любопитно е що е да си кмет - призвание, работа, грижи, радост или какво още? Лютенко отсича: "Съдба и хоби!" Той цитира Сергей Витте заради неговите тези за интелигенцията и образованието. Днес е актуално интелигентни и образовани хора да се върнат тук, казва Анатолий. Уважава Платон заради хармонията, както и Кант. Според него е интересно какъв си бил в предишния си живот. Живея по Фройд, казва Лютенко и подчертава, че умее да отделя съзнанието от подсъзнанието.

Той призовава да обичаме Русия

защото само руснакът може безрезервно да се притече на помощ и да подаде ръка.
Градоначалникът на Лотошино бе посетен от председателя на българското Национално движение "Русофили" Николай Малинов. Гостът връчи на кмета българския юбилеен медал "65 години от победата над фашизма". Двамата поднесоха цветя на паметника, изобразяващ две стиснати ръце. Лютенко с удоволствие пояснява, че това е първият и единствен засега монумент на българо-руската дружба, построен през последните 20 години. На неговото откриване миналата година са присъствали кметът на Ловеч Минчо Казанджиев и ловешкият митрополит Гавриил. Анатолий отбелязва не само прекрасния руски език на българския владика, но и неговата очевидна духовна извисеност.
В деня на посещението ни в една от залите на спортния комплекс се провежда кръгла маса за съвременните проблеми на образованието.
Присъстват изтъкнати руски учени, академици, професори, а аудиторията е съставена от студенти и ученици от горните класове. След оживената дискусия Анатолий Лютенко обърна внимание на учените какво възхищение е предизвикала у него срещата му с г-н Малинов, като подчерта особено

апостолската роля на русофилите

и техния принос за развитието на народната дипломация. Там, където не става по официален път, ще го постигнем с връзките и обичта на народите ни, заключи кметът.
Обратно към Москва пътуваме вече по тъмно, обменяме впечатленията си и с учудване коментираме откъде произлиза името на града, който посетихме. В стари времена той е бил селище на търговци. Те са носели пред гърдите си табличка, закрепена за врата с ремък. На нея са поставяли стоката и обикаляли всички улици, за да я предлагат на купувачи. Тази табличка на руски се нарича "лоток" и оттам идва Лотошино.
Така неусетно пристигаме в Москва и за кой ли път се удивляваме на реда и чистотата, на ярко осветените улици и бляскави витрини. Който има време да влезе в магазин и да потърси сувенир за близките си, веднага ще разбере защо статистиката нарежда руската столица сред най-скъпите градове в света, на трето място след Токио и Осло. Ето защо градската администрация е определила на всички пенсионери парични надбавки почти колкото самата им пенсия. Така и по-бедната част от населението се справя със скъпотията.
Наясно сме, че на следващия ден ни чакат нови срещи и разговори с различни хора, тичане из мегаполиса...
Но колкото и да са интересни новите срещи, те няма да заличат впечатленията ни от Лотошино и неговите хора. Които ще останат в сърцата ни. Наистина - завинаги.

Лотошино-Москва-София
 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ