Годината на КОНТРАстите

Отива си още една година. И както винаги, политическите наблюдатели се надпреварват в оценките си за нея. Годината на бунтовете на малките хора и игрите на Големите. Годината на поредното Ново начало и на разбитите илюзии. Годината, в която отново се питаме и търсим отговор на въпроса в какво общество живеем. В някакво никакво такова...
*    *    *
Коледно-новогодишните празници са добър повод за равносметка и, уви, за не толкова радостни мисли. Улиците на големите градове са задъхани и лъскави. Нищо, че за първа година София остана без традиционната украса. Просто надделя контрата, станала всекидневие в политиката и обществените отношения. Същата контра, заради която за пръв път в най-новата ни политическа история една партия, спечелила най-много гласове на изборите, напук на всякаква логика на здравия разум, отказа да влезе в парламента. И продължи да руши. Да бъде контра на градивното и позитивното, на желанието да се направи нещо. От което загуби. Не само тази партия. Загубихме всички.
*    *    *
Тези дни в столицата моловете се пукат по шевовете, а самодоволни и забързани хора товарят в лъскави джипове и лимузини помпозно украсени пакети. Какво толкова са направили, че тънат в такъв разкош? В техния свят - света на безгрижните и самодоволните, е така.
В другия свят нещата стоят по-различно. Толкова различно, че болтът, който държи двете рамена на разчекнатата до крайност социална ножица, всеки момент ще се разнити. И ще остане едно нищо.
*    *    *
Там, в другата, социално изключената България, Коледата не беше лъскава. Там няма нужда от заключения и доклади на Европа, които да потвърждават страшната истина, че сме на дъното по доходи, че сме най-бедните и най-застрашените от социални рискове. То се вижда. По улиците на същите големи градове. В обезлюдените села. Чете се по лицата на децата, чиито родители не могат да си позволят дори до училище да ги водят всеки ден, защото живеят в отдалечени от най-близкото школо махали. Същите тези деца нямат телевизор, компютър, дивиди, айфон... Те живеят в света на мечтите и на вече разбитите илюзии. В света, в който доминира болката от натрупаните в годините несправедливости. Свят, в който тежи прокобата да си пенсионер. Свят, в който нашите бащи и майки са оставени като сираци. Свят, в който децата ни бягат от родния дом и биват погълнати от девалвацията на ценностите. Свят, в който тлеят огнища на омраза към другия.
*    *    *
Погледнато от друга страна, тези деца, за които телевизионният екран е мечта, са по-щастливи и по-истински от онези, които вече живеят в друга реалност. Синият екран ги привлича като магнит в другия свят. Където безнаказаността е обичайно явление. Където на децата на богатите всичко е позволено. Те вадят ножове, бият учители, посягат на възрастни хора за две думи. Парите са подменили реалната им представа за живота. Защото днес всеки момент ще се скъса не само социалната ножица, но и ценностната.
*    *    *
Макар че 2013 г. обърка представите ни за морала. Най-вече за новия. И раздели българите, за пореден път, на такива, които се борят за нов морал, и други, които явно са на отсрещния тротоар. Което беше толкова измислено като кауза, че предизвика поредната девалвация в обществото и държавата. И напълно лиши протестиращите от възможността да спечелят на своя страна другия свят в България. Той се оказа толкова далечен, а и непотребен, неподвластен и дори омразен на извисените им представи за смяна на системата.
*    *    *
Протестите и контрапротестите раздвижиха обществото и показаха контрастите в него. Големите отново настроиха машинката, за да разделят и владеят. Така и при нас дойде новият гейм в политиката - играта на вътрешна демокрация. Която замени явно неуспешната инвазия на външна демокрация. По всичко личи, че ни очакват още протести - различни, още контрасти. Така ще ни симулират демокрация, а ние все повече ще се разделяме и противопоставяме. За да бъдем по-слаби. А другите - силни.
*    *    *
Въпреки усилията и направеното в последните месеци, и 2013-а направи богатите - по-богати, а бедните - по-бедни. Трохите пак останаха за едните, а хайверът - за другите. Нищо, че видяхме да замерят парламента с хайвер. И това е част от палитрата на двете Българии, които си имаме. То под лъскавата опаковка все изскача някоя кирлива риза, а под кирливата риза току лъсне другата страна на медала...
*    *    *
Тези дни, празници са, често се събираме на маса. Сядаме на една трапеза. И бедни, и богати. И щастливи, и не толкова. И уверени в бъдещето, и отчаяни. Дори слепците виждат, че днес в България сякаш има два свята, две държави. На едните им е лесно да живеят - защо да мислят за другите, проблемите са си техни. Другите, толкова отчаяни и обезверени, чакат нещо да падне от небето. А то - не пада и не пада. А като падне - само поразии. Защо ли го чакаме пак този месия? Какво ни пречи да се гмурнем в живота. Вместо да плуваме по повърхността, където се вижда и лъскавата опаковка, и грозната картина... И кога ще пораснем, за да разберем, че и зад блясъка, и зад нищетата има човешки същества. Различни, но с които трябва да се научим да живеем заедно. В хармония на контрастите...
 

Снимки Мариета Томова и Благовеста Цветкова