22 Септември 2019неделя11:12 ч.

Глобалната армия на Пентагона

САЩ разполагат с над 700 военни бази в 38 страни в света, но е време да се разделят със своята мечта за световна хегемония

/ брой: 25

автор:Петър Герасимов

visibility 2707

Любима тема на медии и разнородни аналитици от края на миналия и началото на този век е глобализацията - в икономиката, индустрията, културата, политическия живот. А защо не и във военната сфера? Политиката на Пентагона, на целия военнопромишлен комплекс (ВПК) на САЩ са нагледно доказателство, че и това е възможно.
Днес, според данни на Пентагона, Щатите разполагат с над 700 военни бази в 38 страни на света и поддържат различно по качество и вид военно присъствие в 110 държави. Този

своеобразен военен октопод

пуснал пипала из цял свят, се поддържа от около четвърт милион платени военни.
Година след встъпването си в длъжност президентът Барак Обама одобри военен бюджет с астрономическия размер от 680 млрд. долара - с 30 млрд. повече от този на предшественика си Джордж Буш-младши. Същевременно за справяне с разгърналата се икономическа криза Белият дом определи една немного по-голяма сума - 787 млрд. долара.
Защо в период на сериозни финансови, икономически и социални сътресения е необходимо да се наливат такива колосални суми във военната машина? Простият отговор гласи: Това е нужно, за да се поддържа жизнен и печеливш небезизвестният ВПК - сфера в живота на САЩ, където се преплитат интересите на крупни оръжейни магнати, на обикновени военнослужещи, на цяла армия инженери и работници от стотиците оръжейни фирми и, не на последно място, на хилядите чиновници с бели якички, обслужващи ВПК.
Но всъщност въпросът е много по-дълбок и сложен - както изтъква американският историк Уилям Блум, "мощта и влиянието на старите империи са се измервали с броя и големината на техните колонии, а днес характеристика на новите империи са съществуващите военни бази".
Повечето хора - както в САЩ, така и по света, не знаят за съществуването на тази огромна мрежа от американски военни бази, както и не подозират каква е тяхната реална (и зловеща) роля. В крайна сметка хората са впечатлени и смутени от  съобщенията за мъчения в американската военна база Гуантанамо (в Куба) или от поредните вести за загинали американски войници в Ирак или Афганистан. Откъслечни факти, които съвсем не дават представа за цялостната картина...
А истината е много по-стряскаща. Необходимо е широката общественост да получи ясна представа за това, че мрежата от военни бази не е нищо друго, освен подготовка за голям, наистина глобален конфликт и че тези бази всъщност са инструмент в ръцете на най-консервативната, крайно дясна върхушка в Щатите.
Преди няколко години кинодокументалистите Енрико Парени и Томас Фаци създадоха документалния си филм "Постоянната армия на САЩ" (US Standing Army) - един впечатляващ филмов документ за

имперската стратегия на Белия дом

и Пентагона. Във филма са показани документални кадри от едни от най-основните военни бази на САЩ - Окинава, Диего Гарсия, Южна Корея.
В кадър обикновен възрастен японец от остров Окинава разказва с простички думи как са били отнети земи на тамошни жители, как години наред са им внушавали, че военните бази на САЩ в тази част от Страната на изгряващото слънце съществуват, за да защищават мира и спокойствието на хората в Япония (а и в целия свят). "По-късно - споделя интервюираният, ние разбрахме, че именно от тези бази е била подготвяна войната във Виетнам, а по-късно и тази в Ирак..." И това не е плод на някаква фантазия или безотговорно бъбрене: на Окинава и до ден днешен има 38 военни бази на САЩ, в който са разположени десетки хиляди военни от всички родове войски.
Още по-драматична е историята на живописния коралов атол Диего Гарсия (площ 27 кв. км), британско владение в Тихия океан, превърнато в годините на Студената война в една от най-големите англоамерикански военноморски бази в този район на планетата. Естествените дълбоки заливи на главния остров са много подходящи за базиране на военни кораби и бойни подводни лодки. Двете хиляди жители на Диего Гарсия са изгонени от земите на своите деди и прадеди и насилствено са разселени в Англия и други държави в района на Пасифика. И до ден днешен жители на този живописен архипелаг водят съдебни дела за възстановяване на незаконно иззетите им домове и земи.
В Южна Корея (пак с мотиви за пазене на мира и сигурността) са разположени 26 военни бази на САЩ. В последно време - с оглед на нарастващата  икономическа и военна мощ на съвременен Китай, Щатите не се чувстват особено сигурни в региона на Китайско море и плановете на Пентагона предвиждат поетапно преместване на военни бази от Корея и Япония в един друг тихоокеански военен форт на САЩ - остров Гуам. Там освен супермощен военен комуникационен център, голямо летище и база на морски пехотинци постоянно "дежурство" дават две до три атомни подводници на САЩ, снабдени със стратегически ядрени ракети.
Световноизвестният американски философ и общественик проф. Ноам Чомски споделя интересни мисли във връзка с американската глобална военна експанзия. "След разпада на СССР през 1991 г. Америка се почувства като футболен отбор, подготвял се години наред, чийто основен противник внезапно се отказва от играта... Необходимо е бързо да се намери друг, нов противник..."
И този противник бързо е намерен - това е устремно развиващ се Китай, това е тероризмът и, разбира се, дрогата. Тероризмът е особено удобен

за надуване на военната тръба

особено след зловещия удар на "Ал Кайда" срещу кулите-близнаци в Ню Йорк през 2001 г. Белият дом обявява "тотална война" на тероризма, харчат се милиарди долари - без никакъв реален резултат. Нещо повече, в наши дни виждаме как уродливото дете на "Ал Кайда" супертерористичната "Ислямска държава" контролира значителни райони в Ирак и Сирия, осъществява убийствени акции в сърцето на Европа.
Интересна в това отношение е и книгата "В търсене на врагове" от Джон Стокуел, бивш агент от ЦРУ. В нея авторът разкрива внимателно подготвения механизъм за демонизиране образа на новозапланувания враг. В началото, пише той, това бяха виетнамският лидер Хо Ши Мин и кубинският лидер Фидел Кастро, по-късно бяха заменени от Даниел Ортега (Никарагуа) и Уго Чавес (Венецуела). По-късно той на свой ред бе заменен от иранския лидер Ахмадинеджад.
В последните няколко години светът е свидетел на старателното и

активно демонизиране образа на Владимир Путин

човекът, който извади Русия от калния коловоз, прокаран от Горбачов и Елцин, укрепи държавността и военната машина на Руската федерация. Днес, четвърт век след саморазпада на Съветския съюз, Русия отново е сред най-могъщите във военно отношение държави в света - факт, който никак, ама никак не се харесва на политици и военни от Вашингтон.
В това отношение "глобалната стратегия" на Пентагона очевидно изостава от промените в геополитическата панорама на планетата. Въпреки зловещата мрежа от тези 700 военни бази в десетки страни по света, американският военнополитически елит трябва да се съобразява с възстановената огромна мощ на бившия противник №1 Русия и с растящия военен потенциал на КНР. В края на миналата година от трибуната на ООН президентът Путин формулира нещата просто и ясно: "Не си играйте с нас, ние сме мощна ядрена държава!", а Пекин - известен със своята традиционна сдържаност и стремеж за хармонични отношения с Изтока и Запада, в последно време неколкократно предупреди политиците от Вашингтон "внимателно да премислят, преди да предприемат някои действия".
Очевидно днес, в средата на второто десетилетие на новия век, светът вече не е това, което е бил доскоро, а САЩ трябва постепенно да се разделят със своята мечта за имперска глобална хегемония, защото действителността е значително променена - и то не в полза на стратезите от Пентагона и Белия дом.

Протести в защита и против американски войски в Чехия по време на учения на НАТО през 2015-а. "Американски убийци, ходете си у дома", пише на плаката

Честваме 111 години независима България

автор:Дума

visibility 43

Слънчево в празничния ден

автор:Дума

visibility 44

До 100 000 лева глоба за БНР

автор:Дума

visibility 299

Пакетът "Мобилност" няма да се преразглежда

автор:Дума

visibility 386

/ брой: 181

Тол системата може да не тръгне и на 1 март

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 181

БДЖ отменя влакове, няма локомотиви

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 181

Вносните цигари задължително с дата на производството

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 181

Париж подава ръка на Рим за мигрантите

автор:Дума

visibility 238

/ брой: 181

Лаура Кьовеши става главен прокурор на ЕС

автор:Дума

visibility 421

/ брой: 181

САЩ правят коалиция в ООН срещу Иран

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 181

Нов Ньой?

автор:Юри Михалков

visibility 686

/ брой: 181

Връх на невинността

автор:Павлета Давидова

visibility 572

/ брой: 181

Много шум и... нищо

автор:Галина Младенова

visibility 459

/ брой: 181

Новите "Кучета" откриват сезона на Арт театър

автор:Надежда Ушева

visibility 447

/ брой: 181

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ