21 Август 2019сряда08:48 ч.

Книгата

Глиненото човече или по-близо до небето

/ брой: 152

автор:Константин Еленков

visibility 278

Цял живот не стига - да се подготви да отиде по-близо до Бога! Не може - без да е стъпил здраво на земята! "Островът на глиненото ангелче"... Защо така се казва книгата? 

И науката казва: няма ли до него, детето, човек, който да отваря очите и душата му за доброто и красивото... 

Къде на шега, къде на игра - Серги Гьошев прави точно това! Дядото и внучката си говорят за ангели, говорят си за Бога, за Дядо Боже - непрекъснато! Островът - това е твоята къща, твоят дом, това си ти - така се връщаме и към Сътворението и Създателя, Твореца - с Него сме нещо - Той трябва да ни води, да ни наставлява... след Него трябва да вървим...

И тук - изведнъж - "някои дедовци се мислят за грънчари"!

Пинокио и Буратино?! Защото ти го ваеш, ти го правиш това.  

Така авторът застава в линията на Елин Пелин, нa Ангел Каралийчев, на Алексей Толстой; човечето, било разказ-притча, било дядова приказка - пояснява авторът...

А то действително си съществува това човече...

По-възрастните читатели помнят и оня Серги Гьошев, който пак така - на шега, на игра - скиташе из цяла България - села, градове и махали, и разплиташе със своите герои интересни и поучителни истории; но никога не натрапваше поуката, не изтъкваше видяното като някаква негова способност... 

В "Островът на глиненото ангелче" виждаме преживявания - не разкази, не истории - преживявания. Да се спрем на "Всеки двор трябва да си измисли своя азбука". 

Детето само започва да си задава въпроси, върви и пита. 

И така стигат до един двор. Дядото нарича тоя двор своя държава - често чуваме същото определение по радиото и по телевизията.

"...Не си самичка в тоя живот, ситнежо малък. И да не ги познаваш, във тебе живеят много хора, дремуцат си, ала щом ти потрябват, набързо ще се разсънят. Ще се опитаме да ги повикаме навреме."  Детето идва като на хранилка.

Възрастният трябва да научи детето да пита, без да му досажда. Иначе - горко му на това внуче!

"Аз, дядо, нали не съм дърво? - Не си... Ами защо ме кръцкаш?"

Неслучайно тази книга започва с резитбите и със сътворяването на Глиненко:

"...Човечето заприличало на ангелче. Поставил го сред останалите предмети в пещта. Когато тя изстинала, почистил Глиненко и с вълнение духнал в отвора. Да, това е мелодията, помислил си грънчарят в блаженството на мига първи да види рожбата си такава, каквато си я е представял. А и какъв може да е гласът на едно ангелче, освен да възхвалява слънцето, а ние, останалите хора, да чуваме мелодията на слънчевите капки..."

Тук няма как да не си спомним за автора на Буратино - татко Карло, както и за майстора на Калчо от "Ян Бибиян"  на Елин Пелин.  

На места авторът не може да избегне дидактиката - и Соломон, на когото не му е било по-лесно... Това е политиката ти, дядо - да проповядваш, без да се налагаш! ("Поляната на скараните дървета")

Детето трябва да се научи да търси доверието, мъдростта и опита ти...

КЗЛД глобява НАП с милиони за теча на данни

автор:Дума

visibility 58

Запали се старото сметище в Перник

автор:Дума

visibility 166

България вече не е собственик на морски флаг

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 160

Тръмп подкрепя връщането на Русия в Г-8

автор:Дума

visibility 0

САЩ тестваха крилата ракета

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 160

Путин и Макрон не се разбраха

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 160

Печатница или перачница

автор:Евгени Гаврилов

visibility 86

/ брой: 160

Ще влезе ли МО във война с работодателите?

visibility 74

/ брой: 160

За Георги Петрушев като за Жорж

автор:Лозан Такев

visibility 102

/ брой: 160

Двуличие и коварство

visibility 93

/ брой: 160

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ