ГЕРБ прие здравна карта, която не променяла нищо

Дори да влезе в сила, новата Национална здравна карта поне тази година с нищо няма да промени броя на болниците в страната, нито достъпа на хората до здравна помощ. Това стана ясно от изявление на здравния министър Стефан Константинов.
В момена болниците разполагат с 44 411 легла, а на страната са нужни между 30 254 и 43 984. Това се разбра при представянето на поредния проект за Национална здравна карта, обяснен пред журналисти от Константинов за не повече от 30 минути.
В областите Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол болничните легла са под минималния праг 4 на 1000 души население. В 7 области - Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора и Пловдив, са над максимума - 10 072 вместо необходимите 6847. Леглата за активно лечение в страната са с над 4500 повече от нужното. Най-голямо е превишението на леглата за хирургично лечение - 9508, при нужни най-много 7070. Остър е недостигът на легла за реанимация - вместо изисквания минимум 1729 те са 1296.
Със сигурност 57 болници - с над 51% държавно участие и ключови за оказването на медицински грижи, ще сключат договори с НЗОК. Законът за лечебните заведения в момента не предвижда механизъм, който да ограничи сключването на договор с касата на болниците с повече от допустимия максимум или по-малко от допустимия минимум легла. Константинов каза, че до няколко месеца ще бъде внесен законопроект, който да регулира всички неуточнени засега критерии. Възможно е касата да отказва договор на болници или области, които имат повече от максималния брой легла. На въпрос на ДУМА означава ли това, че има промяна на философията и в момента целта е да бъдат запазени малките болници, Константинов отговори, че "болниците не трябва да се разделят на малки и големи, а на такива, които предоставят качествена медицинска услуга, и такива, които не могат да сторят това". Идеята му била да има базов списък с болници, с които НЗОК да работи, а останалите да се конкурират и лимитът от нужни легла да не бъде надвишаван.
Националната здравна карта в този вид подсказва на бъдещите инвеститори къде да разкриват частни болници, твърди министърът. Засега няма и механизъм за регулиране наличието на лекари по дадена специалност. Константинов припомни, че макар поначало да не е "привърженик на въздигането в култ на леглата", те си остават основна единица в системата на болничното здравеопазване.



Здравният министърът заяви, че имало резултат от критиките му към методиката на НЗОК, по която ще се плаща на болниците през т.г. Припомняме, че миналата седмица д-р Константинов заяви, че тя бетонира статуквото и представлява пилеене на пари. Тогава и Надзорният съвет на НЗОК отложи заседанието си, на което предвиждаше да приеме въпросната методика.