ГЕРБ и БСП се изравниха по подкрепа

ГЕРБ са на път да загубят мястото си на първа политическа сила. Електоралната ножица между управляващата партия и БСП се е затворила съвсем и разликата между двете вече е в рамките на статистическата грешка. Това показва национално представително проучване на агенция АФИС, обявено днес.
Ако се стигне до извънредни парламентарни избори 22.9% биха подкрепили ГЕРБ, а 22.6% – БСП. Разлика от 0.3% е статистически пренебрежителна, отбелязват от агенцията.
Подобно изравняване на потенциала се случва за първи път от края на ноември 2016 г. насам. Тогава, след загуба на президентските избори, лидерът на ГЕРБ обяви оставка и курс към извънредни избори. В сравнение с м. май делът на гласуващите за ГЕРБ спада с 3%, а за БСП се увеличава с 3%.

В момента Обединените патриоти биха получили 5.4%, а ДПС – 10%. Воля би изпаднала от парламента с по-малко от 2%. Сборът на гласовете за всяка от известните десните партии (ДСБ, Да, България и СДС) е 1.5 и остава далеч под бариерата от 4%. Предишни избори обаче показват,че в коалиция тези партии получават повече отколкото механичния сбор.

В динамичен разрез тенденцията при ГЕРБ се движи постъпково от 27% (кръгло) през декември до 23% през юни. При БСП трендът за същия период по-скоро осцилира за отделните месеци между максимум 22.7% и минимум 20.1%. ДПС бележи ръст с около 2% и трайно измести от третото място Обединените патриоти. При Воля за този период можем да говорим за топене от 2.6% през декември до под 1%.

Най-голям принос към месечната динамика имат хората в активна възраст над 30 години (-5% за ГЕРБ и + 6% за БСП) и мъже (-6% за ГЕРБи +4 за БСП). Същевременно прави впечатление, че при 18-29-годишните ГЕРБ запазва водещи позиции, а БСП спада до рекордно ниско ниво от 3%). Тази възрастова група обаче нетежи достатъчно сред избирателите, за да обърне резултата в краткосрочен план.

Между предполагаемите фактори, допринасящи за посочената динамика, можем да „обвиним“ преди всичко актуалните събития: серията скандали с протестиращите майки, които прибавиха черти на хладност и бездушие към публичния образ на управляващите от ГЕРБ. Серията подадени и изтеглени оставки на министри девалвира благостойните жестове. Не може да не оказва ефект антиевропейската кампания около проблема с превозвачите, водена от депутати тъкмо на управляващите. С тези публични акции може да се обясни друга промяна – че тъкмо в последния месец на европредседателството на страната ни, доверието в ЕС спадна от 50% до 45%).

Посещението в Москва и публичното покаяние на Борисов за прекъсването на двата най-големи инвестиционни проекта бе своеобразен реванш за БСП, която ги подкрепяше. Сюжетът с беглеца от затвора Пелов вероятно допринесе за намаление на доверието къмМВР с 3% спрямо май и 7% спрямо април.

Ерозията на доверието е логично. От близо две десетилетия АФИС констатира, че хората различават популисткия стил науправляващите от реалната политика, вградена в статуквото. С кратковременно изключение през 2007, всеки сондаж показва, че делът на хората, които смятат, че живеят по-зле от предната година, е 2-3 пъти по-голям от тези, които живеят по-добре. И сега това съотношение е 15 към 28%. Тези, които смятат, че страната се движи в правилна посока,са 22%, а онези, които смятат, че посокага е грешна, са почти три пъти повече – 57%. Затова всяка настойчива пропаганда на „успехите“ рискува да се връща като бумеранг върху управляващите партии, независимо кои са, както и става в момента.

Въпреки, че през последните две години се наблюдава подобрениена заетостта и доходите, ГЕРБ вече над десетилетие се отъждествява с водената политика. В контраст част от инициативите на представителите на Обединените патриотиимпонират на консервативните нагласи (желанието за възстановяване на реда в обществото) и обърнаха процеса на обезличаване във властта – от 4-процентен спад към 3-процентно увеличение на потенциалния електорат.

Спадащото доверие е плод преди всичко на усещане за криза на представителството между политици и избиратели. В последните месеци желанието за промени се върна на нивото, което беше достигнало по време на изборите миналата година. 25% искат нови избори, 27% – смяна на министри, 9% – нова коалиция в рамките на сегашния парламент. Едва 23% предпочитат запазване на правителството в сегашния му вид.

Коментарът е въз основа на данни от национално представително проучване на Агенция АФИС, проведено в периода 8-12 юни 2018 г. Интервюирани пряко „лице в лице+ в домовете им са 1010 лица. Изводите са представителни за мнението на пълнолетните български граждани с избирателни права.