Геноцидът в Сребреница* скара Скопие и Белград
Сърбия нападна македонския външен министър Буяр Османи заради резолюция в ООН
/ брой: 77
„Изявлението на Буяр Османи, че Северна Македония е сред вносителите на резолюция за геноцида в босненския град Сребреница, е дръзко и самонадеяно. Предлагам Османи, заедно със Сърбия, да внесе резолюция за геноцида над сърбите в усташкия концлагер Ясеновац през Втората световна война. Това е цинизмът на Балканите - да се води антисръбска политика и на всичко отгоре да ни канят да участваме в нея...“, гневно реагира сръбският външен министър Ивица Дачич.
Дачич бе провокиран от македонския си колега, който изнесе, че Северна Македония е сред вносителите на резолюция с искане 11 юли да бъде обявен за Международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница, като призова Сърбия да подкрепи този документ. Резолюцията за Сребреница ще бъде гласувана в ООН на 2 май.
Сръбският министър уточни, че тези, които са извършили престъплението в Сребреница, са отговорни за него, но за Сърбия е неприемливо мюсюлманите да са единствените жертви на войната.
След срещата си с помощник-секретаря на Бюрото по европейските и евразийските въпроси на Държавния департамент Джеймс О'Брайън, президентът на Сърбия Александър Вучич заяви: „Ние знаем, че когато САЩ вдигат пръсти, те имат 70 държави до себе си, ние (сърбите) сме сами. Но ние ще им се противопоставим за резолюциите за Сребреница и Косово..."
* Клането в Сребреница е военно престъпление по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. На 24 март 2016 г. лидерът на босненските сърби Радован Караджич бе осъден на 40 години затвор, включително и за клането в Сребреница.
През юли 1995 г. в околностите на Сребреница са избити над 8000 босненски мюсюлмани - мъже и деца. Масовите екзекуции са под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич. Това е най-мащабното избиване на хора в Европа след края Втората световна война. През 2017 г. Младич бе осъден от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия на доживотен затвор.
От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска държи под обсада града, който е в драматичен дефицит на храна, лекарства и течаща вода. Бедственото положение не се променя, дори когато ООН обявява Сребреница за „Зона за сигурност“ и изпраща в района военен контингент от 600 души. На 14 юли 1995 г. холандски войници обикалят анклава и не намират нито един жив мюсюлманин. Масовите гробове в Сребреница са 39. Почти 2000 от убитите над 8000 души са на възраст между 13 и 24 години.