Гъсоците-бойци на село Малявино

Андрей Молодих

Николай Михайлович  Калиничев е на шестдесет и две години, председател е на гледачите на гъски. Живее в село Малявино, към което плавно прелива град Павлово, Ярославска област. Под прозореца на дома му има трактор. Калиничев оре с него нивите за картофи – подработва. Председателят на гледачите на гъски се занимава с тях откакто се помни.
До боевете остава седмица. Сега всички гледачи на гъски трябва да се разберат за конкретната дата. Всичките са мъже, вече на възраст, единственият млад човек е Антон, на седемнадесет. Другите са доста над четиридесетте.
За да се разбере за какво точно става дума, трябва да се познават правилата на боя на гъсоци. Първото правило е хватката. Класическият бой изглежда по следния начин: два гъсока се „кълват” един друг в крилата. При това, според думите на гледачите на гъски, птиците изпитват неимоверна болка. В един момент единият губи търпение и хваща другия за главата - това именно е хватката. По главата не се разрешава, защото гъсокът може да остане без очи. Три хватки по време на боя – и съперникът се счита за победен.
Второто правило е свързано с крака. Ако гъсокът е хванал другия за крака, на него веднага му се зачита поражение.
— Кракът при гъсоците е като при конете – болно място, - обяснява арбитърът на павловските боеве Вячеслав. – До това правило хората са стигнали преди триста или четиристотин години, не сме го измислили ние. Така е било винаги. Още след първото хващане за крака – веднага се отчита загуба.
„Да избягаш” означава, че съперникът не е издържал болката в крилото и е избягал, което означава чиста победа. Такава победа се цени най-много.
Никой не тренира гъсока специално – по думите на гледачите на гъски, „гъсокът по рождение е или боец, или набор за супа”.
Бойците се делят по възрастови категории. Най-младите са в преходната възраст, т.е. гъсоци по на две години. След тях се нареждат тригодишните, а след тях – четиригодишните. Гъсоците над петгодишна възраст се бият в най-престижната категория – категорията на старите.
— Те се бият за своята женска  – казва Николай.
— Кои се бият женската?
— Гъсоците. Те се бият само за своята любима.
Домът на председателя на гледачите на гъски. До стената има голям кафез с гъски. До него – още няколко кафеза. Птиците живеят на семейства, всяко в своя апартамент. Наблизо има газова горелка, за да се пърлят по-лесно закланите птици. Някои от гъските ще избягнат тази участ. При това боецът ще осигури дълъг и щастлив живот на своята любима, тъй като без нея няма да се бие.
Съдията на боевете на гъсоци Вячеслав Борисович е на шестдесет години. Той съдийства над двадесет години. Гледачите на гъски живеят добре. Всички си имат дом, стопанство. Трудно е техните доходи да бъдат приравнени към градски еквивалент, но бедстващи няма.
— Сега няма залози при боевете. При нас тук беше време, когато се предлагаше гъсоците да се настройват за бой срещу пари – въздиша Вячеслав. – Аз съм противник на парите.
След седмица редом с павловската спирка «Гробище» се оформи кръг от петдесетина души. В центъра – четири гъски. Пред тях два гъсока са се хванали за крилото. Единият от гъсоците, Яшка – е местен шампион. Другият е Хохол (чучул), гъсокът на брадатия Паша от съседното село. Гъсоците вече се „кълват” един друг около четиридесет минути. Накрая ги разделят. Нещо като бой наравно. На следващия ден предстоят боеве в съседното село Каликино. Най-поразителното отличие от павловските боеве е наличието на мотивация: администрацията награждава победителя с хиляда рубли, а победеният получава петстотин.

Пълния текст в списание
 “русский репортер”