Гардове и държава
/ брой: 175
Охранители на председателя на парламента Цецка Цачева и полицаи се биха с представители на петролна компания у нас в курорта Арбанаси. Едните вечеряли, другите искали да вечерят. Причината е, че не могли да се разберат на един език. Българите говорили на английски, румънците не разбирали от българския, на който ги напъдили от някакво заведение. В заветна механа Цачева кротко вечеряла с депутати, след като изгледали операта "Дон Карлос".
Информацията по полицейска линия и по линия на румънските гражадани е толкова противоречива, че някой откровено лъже. А инцидентът е на път от битов да премине към междудържавен, още повече че вече е ангажиран румънският посланик. Българските гардове се жалват, че ръмънците били агресивни, а румънците - че българите без много приказки им налетели на бой.
Няма да разберем истината, освен ако не излезе случаен запис от охранителна камера, за да приключи размяната на ноти, оплаквания и опровержения.
Но има много по-сериозен въпрос. Защо отново представители на полиция и държавни гардове са набедени за поредна крамола в стил квартална кръчма? Не е ли достатъчен инцидентът в Кърджали и редица странни за обяснение фриволности на хората с пагони, за да се отбягва поне за известно време решаването на спорове с пестници? И така ли ще се бори престъпността, като се срива престижът на хората, към които трябва да се обръщаме за помощ?
Може би е време тези с униформите да прегърнат веруюто, че трябва да решават нещата според законите, а не с юмруци. Нищо не пречеше във въпросния случай, ако става дума за пияни туристи, те да бъдат изведени без видими за обществото белези. Без задържане под стража, чрез механизмите на закона и с добро. Защото стана практика някой да го проснат или праснат. И тогава човек си задава въпросите: Къде е разликата между "мутрите" и полицаите? Къде се корени общият им генезис? Защото днешни полицаи утре се превръщат в "мутри".
И точно такива инциденти - като този със среднощната вечеря на Цачева, могат да станат повод да видим разликите в поведението на униформените, които трябва дори и за лична сметка да бранят престижа на държавата. Дори когато им хвърлят шапката на земята. Защото трябва да бъдат за пример, а не за назидание. Има начин без бой да укротиш разпенявил се пияница. И боят не е единственото средство. Защото над пагоните стои държавата, а нейният авторитет не се гради с бой.