48,3% мъже са гласували на парламентарните избори в сравнение с 44,7% през 2017 г. Това е увеличение на дела на мъжете с близо 4%. Противоположна е тенденцията при жетине, които през 2017 г. са били 55,3%, а през тази година са 51,7%. Това показват данни от сравнение в структурата на вота през 2017 г. и през 2021 г., изготвено от „Галлъп Интернешънъл“, предаде БГНЕС.
От анализа ясно личи по-големият дял млади хора сега, в сравнение с 2017 г., и по-малкият дял възрастни 24,2%, в сравнение с 29,7% през 2017 г. Това личи и в структурата на вота по заетост – работещи 64,4% и незаети 17,4% са повече сега, в сравнение с 2017 г., когато са били съответно 60,8% и 17,8%, а пенсионерите са 18,3%, което е по-малко, в сравнение с 2017 г., когато са били 24,4%.
Според социолозите спадът може да се дължи на страха от COVID-19, който препятства гласуването на възрастните хора. Друг фактор, при това основен, е политизирането на младите хора от протестите през лятото на 2020 г. насам, текла основно в социални медии.
Провелият се екзит пол е показал, че около 600 хиляди души са взели решението за кого ще гласуват между 1 и 4 април. Вотът на младите е типичен непредвидим фактор, който обикновено решава в последните дни и дори часове. Младите гласуват следобед, за разлика от „твърдите“ и зависими гласоподаватели.
Анализите показват, че динамиката през самия изборен ден се е променила драстично в следобедните часове.