Европейски мисли в преходния хол - 2

Поредно цунами от европейски мисли ме връхлетя в преходния хол, от който преди време започнах да споделям актуални теми от дневния ред на живота, който живеем в Прехода ни... А Преходът като хола ми - балкански... Да, да, такава беше настанителната заповед на Димитровски РНС през осемдесетте години - настаниха ме в двустаен апартамент с преходен хол. Без и да допускам, в него минава целият български преход.
И ето отново е изборна година. 2014-а след новото летоброене... След по-малко от три месеца ще влезем в изборния европейски месец, когато 28 държави ще проведат вота за новите си представители в Европейския парламент. Нашите депутати този път ще бъдат само 17, след влизането на Хърватия в ЕС...
И ето затова съвсем навреме в преходния ми хол сега ме нападат и подобни преходни европейски размишления. Коя партия, коя коалиция, кой национален съюз, коя групировка ще изпрати повече свои представители на работа в Брюксел!
Европеецът Ивайло Калфин пръв поведе хорото, което води отдавна. В БСП, извън БСП, с Коалиция за България, извън нея, от А до Я той извървя пътя си и до АБВ. Той засега е единственият оповестен водач на евролиста у нас за редовните избори през май т.г. - няма как да му го отречем поне това... Групата около "трите букви" вече заяви, че в Европарламента ще има поне четирима - повече от буквите си. И Реформаторите от блока си с повече буквички не закъсняха, че ще се борят за четирима свои евродепутати.
Веднага скочи пъргавият журналист Николай Бареков и отрече четиримата на реформаторите, като ги замени със свои четирима от "България без цензура". Без цензура, без цензура, дано само не остане формацията и без евродепутати! Не знам защо си представих, не дай Боже, избирателю, един ден с наивитета и с амнезията си да потърсиш спасението на България в една подобна комбинация: Бареков-премиер, Борисов-президент, а Сидеров - министър на вътрешните работи. Само ще ни липсва Дянков финансист!
Но да се върнем към европейските преходни мисли в моя преходен хол в жилищен комплекс "Света троица". Казахме - Бареков бленува за четирима евродепутати. Твърдо. Толкова ще се съберат и в някои други партийки и съюзи - нито леви, нито десни, нито в центъра. Толкова ще се съберат и в мечтите на някои досегашни "работници" в Брюксел и Страсбург - Антония Първанова, архонта Слави Бинев, Димитър Стоянов и пр. Социолози, политолози, партийни лидери отчитат, че основните български партии от раз си пращат в Европа 14-15 свои представители. При днешна предизборна ситуация, при днешното политическо статукво, с прозрачност и задкулисие от ГЕРБ, ДПС и БСП няма и съмнение, че прогнозите им са приблизително точни.
Е, как ви се виждат крайните резултати?
Сидеров прати в Брюксел Слави Бинев, прати Димитър Стоянов, сега защо да не отиде там примерно гаджето на Стоянов Гаджева, която поне засега се спряга за най-близкия човек до националиста Волен! Добре, ама Светльо Витков, Илияна Раева, Антония Първанова, че и колко още други, ще дръзнат да опитат да проверят доверието си в българския избирател, наричан за по-кратко и по-удобно електорат! Не знам дали някой се сети да сборува сметките без кръчмар на партийните лидери и представители за броя на пратениците им в Европа, но при всички положения те вече надхвърлят поне два пъти определеното ни число 17... Най-малко 34 души трябва да ни отпуснат от ЕС, за да отговорим на амбициите и желанията на нашите партийни централи. Едно обаче е известно още сега. 17 нови българки и българи ще отидат в Европа, а ние, останалите - някой друг път. Когато купят колело на Рошко от култовия детски филм "Куче в чекмедже"...