Европейски леден полъх към Украйна

Фред Уейър
в.Крисчън сайънс монитър"


В началото на 2014 г. много украинци взеха участие в проевропейската революция на Майдана в центъра на Киев и свалиха своя законно избран проруски президент за това, че е решил да отложи споразумението за асоцииране с ЕС. След това в Украйна започна гражданска война, стигна се до разрив с нейния съсед и основен търговски партньор Русия, който може да стане постоянен, а народът се сблъска с многобройни болезнени трудности и лишения, стремейки се към сближаване с Европа.
Преди две години ЕС изглеждаше силен, уверен в себе си и политически единен колос и активно се стремеше да постави намиращите се по неговата периферия постсъветски държави като Украйна на пътя за влизане в своите редове. Но след това възникна сегашното цунами от беди и проблеми, сред тях и финансовата катастрофа на Гърция, общоевропейската миграционна криза, по време на която Европа отчаяно се опитваше да разпредели на своя територия милиони мигранти от Близкия изток и Африка, а също и засилването на партиите на евроскептиците в много страни на ЕС.
В същото време в отделни части на Европа възникна определена "умора от Украйна", предизвикана от неспособността на Киев да се бори с корупцията и да осъществи обещаните реформи. Най-травматичната проява на тази умора стана гласуването през април в Холандия, чиито граждани се изказаха против споразумение за асоциирането на Украйна и ЕС. А сега в допълнение към всичко това беше и референдумът във Великобритания, и този член на ЕС гласува за излизане от съюза, в който украинците така силно се стремят да влязат.
"Това влошава перспективите за Украйна, в това няма съмнения", каза Владимир Панченко, експерт от Киевския международен център за политически изследвания. "В ЕС днес има разделение и всяка страна заплашва да тръгне по свой собствен път. Политическите мерки в поддръжка на Украйна като санкциите на ЕС срещу Русия сега ще започнат да отслабват. Ако Великобритания излезе, тези страни, които не много активно поддържат санкциите - като Франция и Германия - ще придобият по-голяма тежест. Сега играта в голяма степен ще тръгне в полза на Русия, а не на Украйна".

Възход и падение

Засега не са правени допитвания до общественото мнение за оценка на украинската реакция по отношение на "Брекзит". Само че Антон Грушецкий, експерт от Киевския международен институт по социология, каза, че привлекателността на ЕС за Украйна през последните месеци е започнала да намалява. До Майдана през 2013 г. около 40% от украинците поддържаха ориентацията към ЕС, а 35% искаха страната да влезе в Митническия съюз под ръководството на Русия. На фона на резкия ръст на антируските настроения и гражданската война през 2014 г. поддръжката за ЕС се покачи на 55%. Но след това тя намаля с цели 10%, при това още преди да е факт вотът за "Брекзит", отбелязва Грушецкий.
Всичко това се случва на фона на мъчителна криза в народното доверие към украинското ръководство, която беше предизвикана основно от неговата неспособност или нежелание за изкореняване на корупцията, за прекратяване на задкулисното влияние на супербогатите олигарси и за договаряне на мир с въстаниците от Източна Украйна.
Икономическите трудности също са една от главните причини за разочарованието на обществото и по мнението на експерти последствията от "Брекзит" могат още повече да влошат ситуацията. През последните две години украинската гривна загуби почти 2/3 от своята стойност. Инфлацията намалява, но въпреки това възлиза на 10%. А примерно 20% от промишления потенциал на страната са съсредоточени в контролираните от въстаниците източни райони.
"Споразумението за асоцииране с ЕС, влязло в сила през януари 2016 г., не даде по-добри резултати", казва Александър Параший, икономист от киевската инвестиционна компания "Конкорд Капитал". "Нас основно ни интересуваше безмитният износ на украинска селскостопанска продукция за Евросъюза, но отделените за това квоти се оказаха много малки. В същото време стокообменът с Русия и други бивши съветски републики рязко намаля. Освен това се опитваме да преориентираме икономиката и народът трябва да разбере, че това е продължителна работа, която няма да даде преимущества в близко време".
По думите на Параший, украинците са се надявали, че ЕС ще оказва на прозападна Украйна значителна помощ и ще влага големи инвестиции в нея, за да се издигне украинската икономика до европейските стандарти. Те разчитали, че обемът на помощта и капиталовложенията ще бъдат съпоставими с тези 300 млрд. долара, които ЕС предостави на украинската съседка Полша, когато тя влезе в ЕС през 2004 г. "Но сега, когато в ЕС се случват такива неща, няма никаква надежда за мащабна помощ", казва Параший.
Още едно важно облекчение, на което украинците разчитаха, това е безвизовият режим с ЕС. Но и тези сметки не се оправдаха. Тази седмица президентът Петро Порошенко изрази пред журналисти надежда, че безпокойствата в ЕС заради "Брекзит" няма да отложат за дълго време изпълнението на тази цел.
"Мнозинството украинци се отнасят към "Брекзит" негативно, но разочарованието ще бъде още по-голямо, ако Евросъюзът не им предостави правото на безвизово влизане в Европа", каза директорът на киевския независим Фонд "Демократични инициативи" Ирина Бекешкина. "Това е много важно за значителна част от населението ни."
Бившият депутат Владислав Лукянов, който е против Майдана, каза, че "Брекзит" е символичен удар по "несбъднатата мечта на украинците". Народът на Украйна живееше с надеждата, че Евросъюзът ще реши неговите проблеми, а сега украинците започват да осъзнават какво се случва: никакво сближаване с европейската асоциация и разрив на отношенията с Русия, основният в миналото икономически партньор.
Само че Александър Данилюк, оглавяващ Центъра за отбранителна реформа в Киев, казва, че украинският курс към Европа остава непроменен. "За мене цивилизацията се намира в Европа, а не в Москва. И ние трябва да вървим именно в това направление. Независимо дали ЕС ще съществува в сегашния си вид или не, но той никога няма да изчезне. И Украйна иска да бъде негов член".