Европа - слуга на САЩ

"Смятаме, че НАТО има жизнено важно значение за нашата способност да се поддържа американската сигурност през следващата част до края на века". Ето това е казал президентът на САЩ Джо Байдън на пресконференцията след срещата на Г-7.
Първоначално човек може да се обърка, че мисълта Байдън пак е стъпила накриво, което се оказа типично за възрастовите му дадености. Но това не е така. Из гъстата мрежа от неврони байдъновата мисъл не е кривнала от правия път. Тази мисъл бе огласена не просто на Г-7, а преди срещата на НАТО на върха в Брюксел. А там НАТО за пръв път провъзгласи нов полюс на геополитиката си - възходящия Китай. Освен Русия, той ще възпира и Поднебесната. Т.е. - освен да действа на досегашния си евроатлантически терен, Алиансът се пренасочва и към Азиатско-Тихоокеанския регион, нищо че отношение към него имат само две от 30-те му страни-членки.
Да, ама една от тях са именно САЩ. Доскоро се смяташе, че жизнено важно значение за сигурността на НАТО има именно Вашингтон, без който тази организация просто ще се разпадне. Сега обаче вместо Америка да пази Европа, получава се обратното. И тази смяна на ролите е наистина тектонично разместване на геополитическите пластове.
Само че сметките на Байдън може да са без кръчмаря. Китай няма как да застраши сигурността на САЩ, защо ги дели тихоокеанският простор. Да, съвременните заплахи не са само териториални, но като тихоокеанска и втората по мощ държава в света Китай държи на равноправно и справедливо третиране. Но Америка си стиска хегемонизма в тази част на света и не пуска друг да припари или сподели лидерското й положение. В този смисъл Китай застрашава не сигурността, а глобалното властолюбие на Америка, хищническо по природа. И само в този смисъл НАТО и Европа имат жизненото важно значение за сигурността на САЩ.
Думите на Байдън означават, че до края на века страната му ще върви към конфронтация срещу Китай, което не изключва и военен сблъсък в някакъв момент. Но точно тук хегемонизмът на САЩ може да даде засечка: въпреки член Пети, дори най-раболепните им евросъюзници едва ли ще се конфронират (камо ли да се бият) заради тихоокеанските простори. Особено, ако на прага им е благосклонната към Китай руска "мечка", която те и без това нарочно и непрекъснато дразнят. В крайна сметка георграфията е съдба, а не бръщолевене за ценности.