Европа иска да намери замяна на руския газ

Тарас Фомченков

Причините за обиските в европейските офиси на "Газпром" са икономически, а не политически. Няма поводи за вълнения, в това са убедени и руските, и германските експерти. В същото време обаче Европа търси алтернативни източници на газ.
Такова мнение изказаха участниците във видеомоста Русия-Германия "Газ за Европа. Сътрудничеството между Русия и ЕС в газовата сфера". При това, според думите на представителя на Германския институт по икономики Клаудия Кемферт, днес подобни въпроси се поставят на политическо ниво. "Но не трябва да се тревожим", убедена е експертката.
С тази позиция е съгласна и завеждащата отдела за развитие на нефтогазовия комплекс на Русия и света в Института за енергийни изследвания към Руската академия на науките Татяна Митрова. Заедно с това тя смята, че обиските са се оказали на практика единствената възможност за Еврокомисията да получи екземпляри от газовите договори, чието съдържание е конфиденциално, но пък интересно за комисията от гледна точка на сроковете за доставки, обеми и цени. Засега обаче "не виждам никакви поводи за тревога. Това не са обвинения, не са факти, а просто някакви подозрения", подчерта Митрова.
Напълно е възможно Европа с помощта на обиските да се опитва да се сдобие с допълнителен коз по въпросите, свързани с цената на доставките, предполагат руските експерти.
Обемите им наистина са доста големи. Така например само по газопровода "Северен поток" с влизането в експлоатация на втория тръбопровод от есента на следващата година се планира да се доставят до 55 млрд. куб. м газ годишно. "Южен поток", който би трябвало да заработи от 2015 г., е планиран за износ на 63 млрд. куб. м газ към 2018 година. По думите на научния ръководител на Руската енергийна агенция Леонид Григориев, в САЩ наскоро дадоха прогноза, според която "към 2030 г. прогнозата за производство на газ в страната ни е 880 млрд. куб. м, докато сега произвеждаме 600".
Обемите и определеното доминиране на Русия като доставчик на газ не устройват напълно европейските колеги. Сред тях обаче цари разбирането, че пълноценна алтернатива няма, въпреки че има стратегия за ограничаване на обемите на доставките на руски газ - от това няма къде да се избяга. По думите на председателя на управата на Германската енергийна агенция Щефан Колер, "ние, разбира се, към 2015 г. ще успеем да икономисаме значителен дял от природния газ, в крайна сметка използването на газ в Германия и в Европа ще намалява". Затова, смятат германските експерти, Русия зависи от Германия, а не обратното, защото енергоресурсите са основната част от руския износ.
Според мнението на руските експерти, тази стратегия е измамна. Както смята генералният директор на Фонда за национална енергийна сигурност Константин Симонов, Европа като купувач на газ трябва да мисли за достатъчността на обемите на газ в перспектива за 10-20 години. А представата, че газът на Земята все още е много, е измамна: днес, каза той, "след вземане на инвестиционни решения", в света има само 10 проекта от 85 милиарда кубически метра газ годишно. При това тези проекти основно са съсредоточени в Австралия и Нова Гвинея и всички са ориентирани към азиатския пазар. За Европа остава много малко.
Между другото, зависимостта на Европа от руския газ като обективна реалност оцениха и германските експерти, участвали във видеомоста. Както заяви Клаудия Кемферт, "ние зависим от руския газ не само заради постепенния ни отказ от атомната енергия, но и защото природният газ е екологично безвреден. Колкото до алтернативите, Германия, разбира се, ще използва и въглища, но газът ще запази приоритетното си положение".
С алтернативите наистина нещата не изглеждат добре. Прочутият обект "Набуко", който би трябвало да влезе в експлоатация през 2017 г., беше ориентиран за доставката едва на 31 млрд. куб. м газ годишно. А това е наполовина по-малко от възможностите на "Южен поток". "Не съм убеден, че от "Набуко" нещо ще излезе. За изграждането на газопровод през Каспийско море е необходимо разрешението на Русия например", смята Щефан Колер. "Сега, струва ми се, реализирането му е невъзможно", съгласи се с него Клаудия Кемферт.
Въпросът с господстващото положение на Русия като доставчик на газ на европазара остава препъникамък, показа и видеомостът. Въпреки че Европа вече няма значителни допълнителни източници на газовите доставки.
Заедно с това в Европа остава желанието да се преминава към алтернативни източници на енергия, да се използват например шистовият газ или въглищата. И Русия ще трябва да се съобразява с това при обсъждането на въпросите, свързани с доставките на газ в страните от Европейския съюз.