Еврофоб по душа, еврофил по принуда?

Дойче веле

 Отношенията между Великобритания и ЕС винаги са били обременени: евроскептицизмът сред британците е широко разпространен. Сега обаче премиерът Камерън иска да поизглади нещата. Или поне така изглежда.
За правителствен ръководител, който току-що е преживял една от най-големите загуби в богатата на загуби история около британското членство в ЕС, Дейвид Камерън изглежда удивително спокоен.
В нощта срещу миналия вторник 80 членове от неговата фракция пренебрегнаха указанията му и гласуваха за провеждането на референдум за излизане на Великобритания от ЕС. Предложението беше оборено с гласовете на коалиционния партньор и на опозицията. Явно Камерън губи не само на масата за преговори в Брюксел, на която седят Меркел и Саркози. Той губи и на родна земя. За човек, понесъл подобни ужасяващи загуби, британският премиер изглежда твърде свеж и доволен.

Кой не обича Европа?

Британските вестници с удоволствие пишат как още консервативният му предшественик Джон Мейджър се е препънал в темата Европа. И още по-драматично - те не пропускат да споменат и за "желязната лейди" Маргарет Тачър. Медиите твърдят, че консерваторите отново са на път да са самоизядат. Дали това действително е така?
Като премиер Дейвид Камерън добре знае, че не може да следва първичните инстинкти на своите избиратели. Почти две трети от консервативните англичани искат незабавно излизане на Великобритания от ЕС. Още в опозиция Дейвид Камерън даде "твърдата си гаранция", че ще проведе референдум за Лисабонския договор. През 2009 година той беше принуден да признае, че подобен референдум с оглед на реалната политика в Европа става все по-малко вероятен.
През 2010 година заедно с Камерън в британския парламент се нанесе едно ново поколение на консервативната партия. По-младо и преди всичко по-скептично настроено към ЕС. Във външното министерство седи Уилям Хейг, отявлен евроскептик. А самият премиер Камерън казва за себе си: "Едва ли има някой, който да е по-скептично настроен от мен".
Само че Дейвид Камерън вече не е опозиционен политик, който може да изнервя премиера с въпроси за милиардните британски плащания към Брюксел. Вместо това той води разговори със Саркози и Меркел и слуша как те го карат да мълчи, защото така и така бил против всичко.

Кризата като шанс за Лондон?

Камерън знае, че на фона на това външнополитическо настроение трябва да бъде много внимателен. Ако иска да има повече поле за действие в Брюксел, няма право да се показва като еврофоб. Освен това неговият вицепремиер Ник Клег, председател на либералдемократите, е изявен еврофил.
Това е реалната британска политика, а Камерън се чувства неин пленник. Повечето от неговите избиратели са "за" излизане от ЕС. Както и самият той. Но като правителствен ръководител той не може да бъде представител на една безкомпромисна политика, която с удоволствие би "отписала" Европа.
И докато той преговаря в Брюксел, мръсната работа в Лондон се върши от членовете на неговата фракция в парламента. Само преди седмица Камерън сподели пред консервативното списаниe "The Spectator" какво иска. Кризата в еврозоната е шанс за Великобритания да предоговори своите отношения с ЕС, както и да си възвърне част от загубената власт, смята той. "Ще имаме възможност да измъкнем максималното от нашия ангажимент в Европа", убеден е Камерън.