Ескимо на три колела

Василий Миронов

През лятото сладоледа ще го карат с велосипеди. И ще се появи нов вид от студеното лакомство - десерти.
Това разказа пред "Российская газета" генералният директор на Съюза на производителите на сладолед в Русия Валерий Елхов. Той също така ни каза, че целият сладолед, който ядем, е предимно руски. Вносният е не повече от два процента. Той обясни и с какво пломбирът (вид сладолед) се различава от десерта и какво е това нещо - киселомлечен сладолед.

- Какви новини ни очакват на сладоледения пазар?
- Една от основните ни новини е, че организираме нов канал за търговия със сладолед. Това са велосергиите. Конструкцията им напомня велорикша. Ще я използваме там, където не може да се сложи будка. В парковете или по плажовете. За едно лято могат да бъдат пуснати близо 200-300 такива рикши.
- Вече от месец действа млечният технически регламент на Митническия съюз. В него има и нови нормативи за сладоледа.
- Основните промени ще трябва още да почакат. Сладолед сега се нарича продукцията, отнасяща се към една от петте категории: млечен сладолед, сметанов, пломбир (каймак плюс плодове), сладолед със заместител на млечните мазнини (ЗМЖ) до 50 процента и киселомлечен. Плодов лед, сорбе и шербет ще се наричат десерти. За тях вече са утвърдени свои стандарти, които ще влязат в сила от 1 юли.
- Ще има ли нови опаковки?
- Разбира се. Новите правила предполагат преходен период, за да успеят производителите да ги направят - до декември 2015 година.
Промените са важни само за производителите. По-рано пломбирът можеше да е с масленост до 20 процента. Сега - до 24.
Производителите трябва отговорно да се отнасят към това какво пишат на етикета. Щом сте написали "сметанов", значи никакви заместители на млечната мазнина там не може да има. Ако сме написали "сладолед със ЗМЖ" - значи там има по-малко млечни мазнини. А ако повече от половината са растителни мазнини, то това вече е десерт. Изборът е на купувача.
- Колкото до растителните мазнини, те все пак вредни ли са?
- В сладоледа не се използват растителни мазнини, само ЗМЖ. Това е продукт от няколко мазнини.
Обикновеното масло не става за сладолед по много параметри. Например за хранителната промишленост то има много силна миризма. А ЗМЖ го правят така, че по вкус и по състав може да не се различава от млечната мазнина. Там обаче ще има повече полезни вещества - витамини, полиненаситени киселини Омега 3, Омега 6.
Често питат дали сладоледът е натурален. Слънчогледовото олио, палмовото и кокосовото масло - всичко това е натурално. Просто има традиции в различните страни, ние ядем това, което расте у нас. В другите страни растат техни плодове. Това обаче не значи, че това е вредно. Експертите постоянно повтарят това.
Колкото до използването на растителните масла, има голямо неразбиране. Съществува мнение, че те са вредни за здравето. Тук обаче има тънка разлика. Растителните мазнини изобщо не са вредни и дори често са по-полезни от животинските. Бърканицата става заради скандалите с използването в храните на грубите, технически масла. Те не са предназначени за употреба от човека и често никой не следи има ли в това масло нещо вредно.
- Често в магазина сладоледът изглежда не много привлекателно. По външния му вид личи, че той е бил размразяван и отново замразяван. Тази стока не е ли вредна?
- Ние сме за това, че продукцията трябва да бъде преди всичко безопасна. Сладоледът в това отношение изпреварва повечето други продукти. В него като консервант е студът. Продуктът априори не може да се развали. Случва се в машината или в хладилната витрина да се наруши температурният режим и сладоледът да се размрази. Дори след това той отново да замръзне, потребителят лесно ще разпознае това по формата му. И вече ще може да направи осъзнат избор дали да купи такъв продукт. Сладоледът всъщност не се разваля, но се нарушава консистенцията. Въпреки че това не е брак от гледна точка на безопасността, ние се борим с това.
- Има ли проблеми с логистиката? Как ги решавате?
- Пазарът постоянно се насища със специален транспорт и фризери. Още преди 20 години и с едното, и с другото имахме големи проблеми. В същото време производствените мощности в страната ни са разпределени равномерно. Това е плюс. И за 20 години отвориха врати много нови фабрики. Най-често на локалния пазар присъства продукцията на някое местно предприятие, към което местните жители са лоялни. А широкия асортимент доставят националните компании.
- В каква посока се развива производството на сладолед?
- Сега целият свят е склонен да консумира здравословни храни. Сладоледената индустрия не е изключение. По-малко мазнини и по-малко захар - това са основните тенденции. Това се постига или с намаляване на мазнините в млечната фаза, или с промени в състава. Именно тук все повече се използва ЗМЖ.
На тази вълна все по-популярен става киселомлечният сладолед. Така наречените замразени йогурти. В тях се запазват много полезни микроорганизми, за ползата от такъв сладолед говорят дори диетолозите.
- В западните страни кафе със замразени йогурти има на всяка крачка. При нас ще има ли?
- Тук-таме при нас се появиха такива заведения. Дали ще ги има навсякъде, е въпрос. Арендата струва много скъпо, тъй като в града има голяма конкуренция за земята, търговските терени. А населението едва ли бързо ще реагира на новината.
Производителите на сладолед все повече се конкурират както помежду си, така и с представителите на други търговски категории. Това са и всевъзможните чипсове, и голям брой сладки напитки, дъвки и други. Така че се налага да разширяваме асортимента и активно да се борим за аудитория.
Добре ни помага държавната политика за борба с употребата на алкохол и тютюн. По-рано беше невъзможно да се конкурираме с тези категории нито в рекламната сфера, нито за търговските терени. Рентабилността ни е несъпоставима. Сега например московските власти се съгласиха да ни дадат допълнителни 350 будки за търговия със сладолед.
- А има ли у нас много вносен сладолед?
- Внасяме съвсем малко, като правило, това е сладолед премиум-клас. И предимно е големи разфасовки - за домашна употреба или за ресторантите. Продава се преди всичко в големите супермаркети. А в Русия повече се купува сладолед на улицата, при нас това е стока на импулсивно търсене - приискало ти се, купуваш и го изяждаш. Така че често се случва в будката асортиментът да е по-голям, отколкото в магазина.
Ако вземем края на 90-те години... към 2005-а, приблизително за 10 г. руската промишленост успя да удвои производството на сладолед от 200 хил. т приблизително до 400. Днес обемите на производство са около 370-380 хил. т годишно.
Ако вземем цялата млечна продукция, то там над 40 процента заема вносът. А сладоледът, който виждаме на нашите сергии, приблизително на 98% се произвежда във фабрики, които се намират в Русия. Общо това са някъде около 150 производители. Това са и големи, и малки фирми. Част от заводите е собственост на чуждестранни компании. Вносът на сладолед в Русия е минимален, някъде около 1,5-2 процента.
Да не забравяме, че не е лесно да се транспортира сладолед. Основната причина обаче е в това, че вносният сладолед започна да губи конкуренцията с руския.
- А по-рано по-различно ли беше?
- В средата на 90-те имаше много внос. Тогава беше трудно с логистиката. Много от сергиите в големите градове, които по-рано търгуваха със сладолед, предпочетоха да продават цигари, бира и други стоки, които повече се търсеха.
Нашите производители губеха пред чуждите. Имахме проблеми с опаковката - тя или изглеждаше зле, или изобщо я нямаше. Производителите нямаха необходимия транспорт. Сладоледа го транспортираха с коли със сух лед, което, разбира се, беше по-лошо от специалните фризери.
Младото поколение трудно може да си представи това, но преди 20 години в магазините имаше дефицит от фризери за сладолед. Сега ги има дори в селските магазини.
Тогава, в края на 90-те, се появи столичната асоциация на сладоледаджиите. В нея влязоха и производители, и търговци. Това до голяма степен помогна да се реши проблемът, защото преди тези две звена все не можеха да се договорят помежду си. Предприятията започнаха да се съгласяват на разсрочено плащане от страна на магазините, да им дават намаление за обем и т.н. Такива схеми сега се ползват постоянно, тогава обаче бяха непознати.
Между другото, в онези години се роди празникът на сладоледа, който сега се чества в цялата страна. Беше краят на август 1997-а, когато се отбелязваше 850-годишнината на Москва.
Руснакът средно изяжда близо три килограма сладолед годишно. Малка част продаваме в чужбина, но малка. По вноса и износа на сладолед сега имаме паритет.


Чужденците такъв сладолед, като пломбир, не купуват, казва Елхов. Той за тях е прекалено мазен.
А руснаците го обичат най-много. В Европа и в САЩ сладоледа го купуват в кофички, за да го сложат вкъщи в камерата. За американците сладоледът е храна, за европейците - задължителен десерт.


Сладоледът у нас е предимно руски, вносният е едва 2% от цялото количество, казва генералният директор на Съюза на производителите на сладолед в Русия Валерий Елхов


Пломбирът е един от най-любимите сладоледи в Русия


Такива велорикши ще разнасят "вкуса на детството"