08 Юни 2025неделя12:46 ч.

Поезия

"Ешафодът" на Ивайло Диманов

/ брой: 291

автор:Продрум Димов

visibility 2622

Този популярен наш журналист, писател и бард стана осезаемо част от българското литературно пространство може би през 1990 г., когато се нареди сред лауреатите на доста престижния навремето литературен конкурс "Южна пролет".
Ивайло Диманов ни впечатлява напоследък и със сериозната социално-гражданска ангажираност в своята поезия, но паралелно с това той никога не остана чужд и на естествените човешки преживявания, заселени с неизбежните болка и страдания, породени от потиснати и неосъществени интимни пориви. Именно от тези драматични сътресения в любовта е пропита и най-новата му поетична книга "Ешафод", която попадна неотдавна в ръцете на неговите почитатели. Тя е дело на столичната ИК "Сатори КО".
Още от първите стихове усещаме, че се докосваме до високите градуси на човешката интимност, помрачавана от много тъга, от която извира непрестанно копнеж за нежност и топлина. Поетът сравнява своята осиротяла душа със Самарското знаме, съшита от повече кръпки дори от дрипите на уличния клошар. И неслучайно възкликва развълнуван болезнено:
Ще я дам на отсрещния бутик срещу Лувъра
за бутилка бордо със Саган.
Цяла вечер на "Плас Л'Етоал" ще танцувам
уморен от любов и тъга.
       ("Добър вечер, госпожо Тъга")
Подобна емоционална минорна обагреност битува и в много други творби на автора, но никога не угасва надеждата в могъщата възродителна и живителна сила на любовта. Затова и поетът я издига на най-високия пиедестал:
Аз съм влюбен
в една простосмъртна богиня.
И това е достатъчен повод,
за да бъда щастлив.
          ("Камикадзе")
Ала вярата в светлото, красивото нерядко отстъпва място на огорчението, съмнението и отчаянието, от които се задъхват стихотворенията му "Любов", "Ловецът на мълнии", "Килър" и др. В други пък откриваме обичайното присъствие на ужасяващата и угнетяваща самота - "Жива вода", "Самота", "Покаяние". Има обаче и стихове, в които елегизмът се стопява от обнадеждаващи мечти.
Разноликият емоционален интимен свят на поета не е лишен и от тъмните краски на днешната арогантна действителност, чието язвително присъствие откриваме и в стихотворението му "Ешафод". Тази своеобразна малка поемка, кръстница на стихосбирката, всъщност разкрива цялостната творческа, философска и човешка същност на поета и неукротимата му гореща устременост към спасителната мисия на любовта:
Развържи ми очите, палачо,
да я целуна за сетен път.
Без обич тоя свят е кръгло сираче.
Сбогом, скъпа!
Любовта е най-сладката смърт.

Тръмп и Путин обсъдиха Украйна

автор:Дума

visibility 3201

/ брой: 101

Румъния иска да приеме център по сигурността

автор:Дума

visibility 3830

/ брой: 101

Гърция затяга контрола по пътищата

автор:Дума

visibility 3381

/ брой: 101

Накратко

автор:Дума

visibility 3651

/ брой: 101

Кариерата на бъдещето: професии, създадени от AI

автор:Дума

visibility 3742

Долу ръцете!

автор:Александър Симов

visibility 3322

/ брой: 101

Не на конфронтацията с Русия!

visibility 3987

/ брой: 101

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ