14 Април 2021сряда02:54 ч.

Петрова нива /Снимки Авторката/

Актуално

Епопея на българската свобода

На Петрова нива днес ще бъдат отбелязани 117 години от Илинденско-Преображенското въстание

/ брой: 158

автор:Велиана Христова

visibility 1618

Едва ли има българин, който да не знае, че през август с традиционен Национален събор на Петрова нива край Малко Търново се отбелязва Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. По-малко са тези, които знаят какво всъщност се е случило в тази историческа местност в Странджа, в близост до селата Стоилово и Звездец, преди 117 години. На Петрова нива на 11-13 юли (нов стил) 1903 г. е свикан конгрес на VІІ Одрински революционен окръг, който решава въстанието за присъединяване на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към свободна България да се вдигне на 18 срещу 19 август, в деня на Преображение Господне. С това се изпълнява решение на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация от януари с.г. за повсеместно въстание в останалите под турско робство български земи на Македония и Одринска Тракия. В Македония въстанието е започнало още на 2 август. 

Тази година, поради пандемията с коронавируса, събор на Петрова нива няма да има, но ще има поклонение на 19 август, което ще започне в 13.30 ч. със заупокойна молитва в памет на загиналите преображенци в храма костница "Света Петка" , в този час ще бият камбаните във всички населени места в община Малко Търново.  Цветя и венци ще бъдат поднесени пред паметника на Петрова нива. Очаква се в церемонията да участва вицепрезидентът Илияна Йотова. 

Може пък и да е за добре, че се налагат ограничения заради коронавируса, понеже този път в местността ще се съберат наистина патриоти, които няма да мислят просто за разходка и кебапчета като на събор, а ще доведат децата си, за да им разкажат за героизма на въстанието, което е един от върховете в освободителната борба на народа ни и в порива му за обединение, казва кметът на Малко Търново Илиян Янчев. И добавя: Всеки е добре дошъл на поклонението.

Напоследък за Илинденско-Преображенското въстание се чува най-често по повод на опитите на Северна Македония да си присвои историята. През август 2018 г. Зоран Заев направо заяви: "Илинденското въстание е македонско и ако някой гражданин от България иска, нека да го чества." Тази нагла реплика остана без реакция от официалните ни държавни власти. Нищо вярно за "македонското въстание". Активната подготовка за въстание за освобождаване на Македония, Източна и Беломорска Тракия от турска власт и за присъединяването им към Княжество България е още от 1899 г., в Малкотърновско и Лозенград (днес Къркларели в Турция) се създават и действат големи въоръжени чети, а след 1902 г. ръководителите на ВМОРО Гоце Делчев и Михаил Герджиков са ангажирани пряко с въстанието в Странджа и Одринско. Въстанието е продължение на идеалите и стремежите още на Васил Левски, който е идвал в Малко Търново и в Лозенград да формира комитети. Илинденско-Преображенското въстание продължава три месеца, то е връхна точка в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи за присъединяването им към майка България. Единствено игрите на Великите сили след Руско-турската освободителна война, когато западните държави не искат Русия да има силно влияние върху Балканите, са причина за Берлинския конгрес през 1879 г. Той суспендира решенията на Сан Стефано и оставя под турска власт част от българските земи - Македония, Източна и Беломорска Тракия. Когато човек посети прекрасния Исторически музей "Проф. Александър Фол" в Малко Търново, вижда в подробности цялата история на въстанието и местните комити герои, стояли начело на въстаналия народ. Обновени са част от експозициите на музея, събрал историята и духа на няколко цивилизации от тракийско време насам в магическата планина Странджа. Само недостигът на средства възпира по-нататъшното му обновяване. По думите на директора на музея Мариета Филчева, странното е, че тази година от април насам хилядите посетители на музея са повече от тези през същия период на миналата година.

Във въстанието участва практически цялото население на Странджа и Одринско - от селяните до учителите, учените, търговците. Въстаниците сформират Странджанска република, срещана още като Странджанска комуна, селищата в района са свободни в продължение на 16 дни, някои - за 26 дни. След това въстанието в Македония и Странджа е удавено в кръв и жестокости от над 300-хилядна турска армия. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, изнасилени са стотици жени, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България. Въстанието отеква силно и в България, и в чужбина. Княз Фердинанд е обвинен, че не е помогнал на въстаниците, английските вестници "Таймс", "Дейли нюз" и др. пишат подробни репортажи за турските зверства. 

В средата на 50-те години на ХХ в. е изграден паметникът на Петрова нива. В чест на 100-годишнината от въстанието през 2003 г. е построена църквата "Св. Петка ". На Петрова нива има и интересна богата музейна експозиция, която разказва за героичните събития чрез богат снимков материал, експонати и документи.

100 образа на Странджа през вековете

Днес на Петрова нива ще бъде открита първата и единствена у нас картографска изложба на открито. През 1990 г. под ръководството на световно известния наш траколог проф. Александър Фол, който има огромни заслуги за научните проучвания в района, в Малко Търново се създава колекция от карти "Странджа през вековете". Тя  съдържа близо 100 карти, събирани в различни архиви, изображения на планината и района на Македония, Мизия, Тракия,  включително Странджанското Черноморско крайбрежие от II до XX в., разказва Мариета Филчева. Колекцията е била представена в Малко Търново, след това в Дом Витгенщайн - Виена. По късно е дарена на Националната гимназия за древни езици и култури.

Историческият музей и Община Малко Търново са потърсили помощ от български картографи в лицето на Международния търговски и културен център ГЕОПАН, за да се възстанови част от престижната колекция като "експозиция на открито" (на външните стени на музейната сбирка на Петрова нива). Пред публика ще бъдат показани секретни карти на България, съхранявани във ватиканския и други чуждестранни архиви, прочутата етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на Любомир Милетич, както и военна карта на Македоно-Одринския вилает, използвана по време на Илинденско-Преображенското въстание. 

В усилията за осъществяване на идеята са се включили вече близо 30 културни и научни организации, бизнесмени, граждани. На Петрова нива вече са поставени 12 карти от възстановения "Картографски образ на Странджа през вековете", уточнява Мариета Филчева.

В навечерието на 117-та годишнина от въстанието експозицията е обогатена със знаково дарение - съвременна голямоформатна сертифицирана туристическа карта на Странджа планина в мащаб 1:110 000. Картата е с размери  160/140 и е осъществена от екип на КартГео-Троян и Геопан-Бургас. Тя обхваща някогашното землище на Малкотърновската покрайнина, голяма част от която днес се намира на територията на Турция. Картата е дарение от д-р Димче Миладиновски от Струга (Македония) и д-р Стефан Пейков от Габрово - Мизия. Направена е от траен материал, който издържа на външни атмосферни условия. 

Президентът веднага свика парламента

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 72

Започна чистка в ГЕРБ след изборния провал

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 72

БСП продължава кампанията "Солидарен Великден"

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 72

Брюксел предлага лекарства и храна без ДДС

автор:Дума

visibility 88

/ брой: 72

С парите от летището ще пълнят бюджетната дупка

автор:Дума

visibility 93

/ брой: 72

Eвропейци искат забрана на бензинови и дизелови коли

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 72

Визов режим за ЕС застрашава Македония

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 72

Политически скандал за бъдещето на Балканите

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 72

В търсене на формула

автор:Валентин Георгиев

visibility 92

/ брой: 72

В очакване на гонга за матурите

автор:Деси Велева

visibility 86

/ брой: 72

Спомен за Борис Семерджиев

автор:Емил Янев

visibility 83

/ брой: 72

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ