Енчо Багаров - един от царете на скеча

Чували ли сте "Песен за влюбения барометър" - "Барометърът се влюби и в кого - във пролетта..." А помните ли кадифения топъл глас на изпълнителя? Името му е Енчо Багаров. Една от звездите на Сатиричния театър и на естрадната сцена - от онези времена, когато актьорите бяха истински звезди, бисовете нямаха чет, след спектаклите почитатели обсаждаха вратите на театрите и салоните, обсипваха кумирите си с цветя, с часове чакаха за автографи и дълго не пускаха своите любимци да си тръгнат. А Енчо Багаров, освен актьор със стойностен репертоар на театралната сцена, беше и сред царете на скеча. Извън това записваше естрадни песни като споменатата на Петър Ступел, както и неговите творби към пиесата на Валери Петров "Когато розите танцуват", и много други. За своя кратък живот (умира на 38 години при автомобилна катастрофа на 13 декември 1963 г.) освен с таланта си, също и с човешките си качества той оставя ярка следа и незаличими спомени както у колегите си, така и у публиката. Ако съдбата му беше отредила по-дълъг живот, можеше преди месец да чества 90-годишнина.

Енчо Багаров е роден на 18 юни 1925 г. в Сопот. Учи в Държавното висше театрално училище при Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски. Преди да стане актьор, работи като говорител в Радио "София" - избран заради хубавия си плътен глас и чудесна дикция. През 1947 г. се запознава с Георги Парцалев. По това време Багаров отговаря за репертоара на самодейния състав на фабрика "България". По-късно, през 1951 г., е част от ръководството на Театъра на Трудови войски, става и главен художествен ръководител на трупата. През 1956 г. е сред създателите на Държавния сатиричен театър. Първата си роля на неговата сцена изиграва на 7 април 1957 г. в салона на днешния театър "Сълза и смях" - по онова време филиал "Васил Кирков" на Народния театър "Кръстьо Сарафов". Багаров е Исак Белведонски в "Баня" от Маяковски - "драма в шест действия с цирк и фойерверки", под режисурата на Стефан Сърчаджиев,  първия ръководител на Сатирата. Другите роли изпълняват Георги Раданов, Жени Филипова, Георги Парцалев, Леда Тасева-Сърчаджиева, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Григор Вачков, Любомир Младенов, Татяна Лолова, Димитър Георгиев (Пушкин) и др.
В репертоара на Енчо Багаров следват "Тайни" от Боян Дановски и Петър Славински, "Франк V" от Фридрих Дюренмат, "Кралят отива на война" от Борис Априлов, "Дървеница" на Маяковски, "Дванайсетте стола" от Илф и Петров, "Побеснялото агне" от Аурел Баранга, "Предложение. Сватба. Юбилей" от Чехов, "Главата на другите" от Марсел Еме, "Чичовци" от Иван Вазов, "Удържимият възход на Артуро Хи" от Бертолт Брехт, "Когато розите танцуват" от Валери Петров, "Михал Мишкоед" от Сава Доброплодни, "Кандидати на славата" по Иван Вазов... Багаров е автор и постановчик на спектаклите "Криво седи - право съди!", "ДДТ", "Дядо, баба, мама, татко и ние", които осъществява заедно с Нейчо Попов.
Но срещата на Енчо Багаров с Георги Парцалев (по-млад от него само с два дни) се оказва изключително щастлив момент в творческата биография и на двамата актьори. Техният сатиричен тандем бързо става любим на публиката. Багаров пише сценариите, Парцалев доизгражда сценично скечовете и подсилва комичния елемент. Концертните им изяви радват хората из цялата страна с техните свежи импровизации на злободневни теми. А малките плочи, издадени от "Балкантон", със записи на "Съквартиранти", "Сатирични миниатюри", "Ловджийска история" стават наистина култови, както е модерно да се казва днес. Има хора, които още ги търсят чрез интернет.
"Това, което бяхме с него, няма да се повтори никога. Когато Енчо почина, нещо завинаги умря в мен", споделя Георги Парцалев след кончината на своя приятел и сценичен партньор в разговор с Илия Ангелов (книгата "Тъжният клоун", 1999 г., посветена на Георги Парцалев). След жестокия пътен инцидент през 1963 г., когато двамата се возят в колата, която Енчо управлява, Парцалев се заклева никога да не шофира.
За силната човешка и творческа дружба между Багаров и Парцалев дава представа още един момент от книгата на Илия Ангелов. "Когато започнах да участвам в постановки на Театъра на трудовата повинност, спецификата на моя глас като че ли отблъскваше някои мои колеги, спомня си Парцалев. Чувах зад сцената как се опитват да ме имитират и да ми се подиграват за интонацията. Енчо единствен разбра, че моят глас носи заряд и ефект."
Енчо Багаров е женен за Сурпи Багарова, с която имат две дъщери - Мариана и Татяна.
Макар да са минали 52 години от кончината на Енчо Багаров, хора, които са го гледали и са се възхищавали на неговия талант, с радост си спомнят за него. Че няма забрава за такива ярки личности от нашата културна история свидетелстват макар и малкото запазени скечове на Енчо Багаров и Георги Парцалев, качени в ютюб, под които се четат възторжени отзиви.

Георги Парцалев и Енчо Багаров
Снимка Семеен архив

Енчо Багаров и Нейчо Попов в "Побеснялото агне" от Аурел Баранга, пост. Михай Райку

Енчо Багаров в "Криво седи - право съди!" - естрадно-сатиричен спектакъл от Нейчо Попов и Енчо Багаров, пост. Гриша Островски