Експерт: При демокрацията селското ни стопанство стана монокултурно

При демокрацията българското селско стопанство стана монокултурно, което не е в полза на продоволствената сигурност.  Това заяви пред "Блумбърг тв България" представителят на контролния съвет на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев. По думите му големият проблем на хранително-вкусовата промишленост е, че България приоритетно субсидира зърнопроизводството, а в същото време внася месо и мляко, които са с по-висока добавена стойност.

"Технологичната логика да се изнася зърно, а да нямаш достатъчно месо, мляко и плодове е големият риск за продоволственото положение", предупреди Вътев. "Кризата с коронавируса много силно удари камбаната за това къде стои България със своята продоволствена сигурност. Страната има потенциал да произведе два пъти повече от храните, които са необходими за задоволяване на потребностите на българското население. В същото време имаме условия да бъдем оазис за биоземеделие в Европа", коментира експертът.

Вътев каза, че около 40% от свинското месо, което се потребява в нашата страна, е българско. "При говеждото и телешкото процентът на българското месо едва ли надвишава 10", допълни той и заяви, че ако затворят зелените коридори, България има месо за около два месеца. Експертът е на мнение, че хранителната промишленост не е пострадала от пандемията. "Отчитаме 11% ръст на продажбите за 2020 г. Хората останаха вкъщи, пазаруват и се хранят основно вкъщи", каза той.

Според него съществува проблем в България, защото "уникалната аграрна наука е изпратена в ъгъла". Един от най-елитните сортове слънчоглед България продаде на Франция, даде пример Вътев. Българските семена са изключително ценни за нашата страна, защото са адаптирани към климатично-почвените условия и дават добри резултати, въпреки това се сеят вносни сортове пшеница, каза той.