Преводачът представя
Един румънски Сократ
/ брой: 148
"Дневникът на един журналист без дневник" стана интелектуален бестселър, не само защото неговият автор, известният драматург и белетрист Йон Дезидериу Сърбу (1919-1989), описа съдбата на съвременна Румъния (на Николае Чаушеску) и обкръжаващия го свят, но и в известна степен реабилитира самосъзнанието на обществото в северната ни съседка. Дневникът, както е известно, е твърде свободна литературна форма. Традицията е дълга и богата. Дневникът на Амиел, на Августин Блажения, "Изповеди" на Русо, "Поезия и Истина" на Гьоте, дневниците на Толстой и Достоевски, на Братя Гонкур, "Минало и размисли" на Херцен, "Дневник" - на Жулиен Грийн... Всички тези забележителни книги, останали като образци в жанра, както и настоящата, са опити за осмисляне на личността на автора и неговия живот, както и философско познание за живота. Бих подчертал, философска автобиография на един безкрайно честен - първо пред себе си, а след това и пред другите, човек. Един критичен и аналитичен, дълбок ум. Разбира се, тя не е автобиография в обичайния смисъл на думата и не представя в хронологичен ред живота му. По-скоро е история на духа и самосъзнанието на Йон Дезидериу Сърбу. Да, именно самопознанието! Потребността да разбереш първо себе си, да осмислиш своя тип, своята лична съдба в контекста на времето, в което живееш. Защото тъкмо в познанието за самия себе си човек може да се приобщи към тайните, които остават скрити при познаването на другите. А времето, в което той живя, бе доста драматично, изпълнено с превратности, особено за интелектуалците от неговата страна. За съжаление Йон Дезидериу не доживя промяната от декември 1989 г., почина няколко месеца преди това, повален от коварна болест. Йон Дезидериу преминава през много изпитания, участва във Втората световна война, в боевете при Одеса и Сталинград, преживява поредица от арести, лежи по затвори и лагери, осъждан е и на принудителен труд, и накрая на принудително въдворяване до живот!
Необичайната изповед на автора е под формата на кратки записки - размисли от рода на тези на Василий Розанов и Емил Мишел Чоран. Йон Дезидериу Сърбу общо взето не указва повечето места и не посочва много имена на хора - едва ли от предпазливост?
Румънското издание, по което работих върху този превод (издаден на български от "Авангардпринт"), е с интересен послеслов от големия драматург и поет, добре познатия и обичан и у нас Марин Сореску (1936-1996) с красноречивото заглавие "Ядохме хляб с абсурд". В присъщия си образен и метафоричен стил световнопризнатият поет и драматург назовава Йон Дезидериу Сърбу "Страж на съвестта ни" и твърди, че неговото творчество е нещо като "дългото безсъние на отхвърления - болезнена самота, преживяна от човек, жаден за човешко общуване", "Мини Сократ, който не само не е могъл да види Атина, но и е бил системно лишаван от възможността да беседва със себеподобните си..."
Ще цитирам фрагмент от Дневника:
"Прочетох Апологията на Сократ, когато бях на двайсет. Много ме отегчи и не разбрах почти нищо. Препрочетох я днес, 12 декември 1983 г., и бях разтърсен. Да, всичко, което е значимо и си заслужава, трябва да се препрочете след петдесет години - с ума на зрелия човек. Животът е нещо като дълго начално училище, в което непрекъснато като първокласници учим азбуката, за да можем на стари години да прочетем думите "смърт", "трансцедентално", "светлина".
Да, останах разтърсен от тази Апология, защото видях в нея и моята съдба - затвора, отровата, смъртта, една истинска литания (молитва) за годините ми в килията и в лагера. И сега, като чета за добродетелите, аз, балканският немец, на заточение в Крайова, Валахия, седя пред чашата с отрова от бучиниш, която винаги е на бюрото ми, защото корабът на Делос се връща всяка вечер!, говоря на моя приятел и ученик Ехекратос: - Да се пазиш от онези, които изобщо не пият, защото могат да са болни, зли, завистливи и лишени от чувство за хумор... Да се пазиш и от тези, които не скучаят никога, защото със сигурност са тирани, отмъстителни, палачи. Да се пазиш и от хора, които не знаят какво е мечта, самота, меланхолия..."
Йон Дезидериу Сърбу според негови познати от Крайова е притежавал гения на оратора - полемист, на учителя - философ, но е бил принуден да живее почти затворен като отшелник и да не остави последователи и ученици. Самият той се е наричал "литературен кръг, състоящ се от един литератор", "беден и нещастен сержант от войската, която отстъпва вече цели четиридесет години".