Един принц на сцената

Третото поколение български тенори, това което се появи след войната, бих нарекъл "златно". Защото Никола Николов, Димитър Узунов, Николай Здравков, Тодор Костов, Миньо Минев бяха различни, но си приличаха в едно - притежаваха наистина златни гласове способни да изразят всички трепети на човешката душа. И за щастие твориха за България, макар да се радваха и на международно признание. Бяха певци от световна класа, но останаха у нас, въпреки примамливите предложения, които получаваха за работа в чужбина. Сред тях беше и прекрасният тенор красавец Любомир Бодуров, който отдаде цели 36 години от живота си на Софийската народна опера.
Роден е на 14 октомври 1925 г. в Бургас, град люпило на артисти, певци, музиканти и поети. Има щастливо детство, пее от малък като ученик в самодейността. На 24 години заминава за столицата твърдо решен да стане професионален певец. Постъпва в хор "Гусла". През 1950 г. се явява на конкурс в наскоро открития Държавен музикален театър с директор Стефан Македонски. Приемат го веднага заради красивия глас и чудесната сценична фигура, рядкост при тенорите! На 13 април вече прави големия си дебют с Адам в "Птицепродавецът" на Карл Целер. В оперетата работи от 1950 до 1957. Веднага се утвърждава в амплоато на първи тенор - герой/любовник. Като негова постоянна партньорка е незабравимата Надя Шаркова. Започва да работи вокално с прочутата  примадона и педагожка, мецосопраното Констанца Кирова от Софийската опера и Консерваторията. Получава солидна школовка, която му позволява с лекота да преодолее проблемите на трудните оперетни партии: Баринкай в "Цигански барон", Парис в "Хубавата Елена", Айзенщайн в "Прилепът", Шобер в "Къщата на трите девойки". Играе и в немалко български и руски оперети, сред които и в "Младостта на маестрото" от Виктор Райчев, посветена на бащата на българската опера Маестро Георги Атанасов. През сезона 1955-1956 г.  Министерството на културата го праща на специализация в Болшой театър, която се оказва твърде полезна за израстването му като певец и артист. На 1 април 1956 г. дебютира успешно като оперен артист с ролята на Дон Хозе в "Кармен" на Бизе. На следващата година вече е поканен за щатен солист на Софийската народна  опера. На националната ни сцена излиза за първи път с ролите на Дон Хозе и Герман от "Дама Пика", които ще се окажат жалони в голямата му кариера на първи тенор. Заедно с първите роли и премиери идват и първите покани за гастроли в различни театри в страната и в чужбина. Идват и първите лауреатски звания от различни певчески конкурси.
Много са ролите на народния артист Любомир Бодуров за тези 36 сезона. Български, руски, италиански, немски автори - главно от класиката, но и нови заглавия на наши композитори като "Майстори" на Хаджиев, "Ивайло" на Големинов, опери от Александър Райчев, Любомир Пипков, Александър Йосифов и др. Той изпълни много роли в  централния теноров репертоар от творчество на Верди, Пучини, Маскани, Доницети, Бизе, Гуно, Чайковски, Прокофиев. Бодуров, заедно със своите най-чести партьори на сцената: Юлия Винер, Надя Афеян, Асен Селимски, Георги Генов, беше от стълбовете на Софийската опера цели три десетилетия. Но като Дон Карлос и Лоенгрин беше просто недостижим - един истински принц на сцената! А като изпълнител - несменяем.