Един от 8760 часа

Денят 28 април е само един от 365-те в годината. Ден, в който световната общност се прекланя пред загиналите и пострадалите при трудови злополуки. У нас също изразяваме почитта и солидарността си към хората, пострадали или загинали по време на работа. Видни общественици носят цветя и полагат венци пред паметници, остават в едноминутно мълчание, изнасят реч с правилно подбрани думи и се връщат към ангажиментите си. Около един от 8760-те часа в годината се отделят на пострадалите и загиналите по време на работа. В останалото време темата изскача, когато има инцидент със загинали работници. След това се забравя и не е ясно дали има наказан за нехайство работодател, или неизпълнил задълженията си пострадал работник.
Преди дни пред блока ни десетина души с техника "отвориха" място за асфалтиране на около 20-25 кв. м, а два дни по-късно други 8-10 души с техника асфалтираха. Ни един не носеше каска, ръкавици, очила, светлоотразителни жилетки или каквото и да било предпазно средство, самосвалът ръсеше асфалт, а двама-трима работници зад него само подвикваха "Спри" или "Давай". От години никнат нови жилищни кооперации наоколо, но нито един работник не видях с предпазни средства. Очевидно българските строители (с изключение на работещите за чуждестранни фирми) ги пази Бог.
Но не и работодателите им. Защото, ако им бяха разяснили правата и задълженията, когато ги наемат на работа, ако сутрин, както е по закон, бяха провели инструктаж, надали човешката картина по строителните обекти би била като тази пред нас. Навярно в огромен брой български предприятия се процедира така, а настъпи ли инцидент, той се премълчава, освен ако няма загинали.
Да не говорим за хилядите работници, които всекидневно боравят с опасни и канцерогенни материали. Около 68% от селскостопанските труженици са в риск от рак заради работа с химически или биологични вещества. Мълчи се и за опасностите в дървообработващата промишленост, в кожарската и обувната и прочее.
Очевидно на българския работодател му е по на сметка да плати глоба, когато инспекторите го хванат, отколкото да прави вложения (материални и нематериални) в безопасните и здравословни условия на труд. И да не упрекваме закона - той си е добър, но малцина го спазват, а санкциите явно са преодолими.
Парадоксално е в България да има например 100 трудови злополуки на 100 хил. работещи, а във Франция - над 3000. Значи у нас голяма част от трудовите злополуки без фатален край не се регистрират. Е, не и когато се намесят синдикатите. Смъртните случаи няма как да бъдат укрити. През последните три години за първото тримесечие трудовите злополуки нарастват от 639 на 756 и на 786. Утехата е, че смъртните случаи за тази година са 8 досега, но в предишните две са 16 и 19. И още един български парадокс: при нарастващи инциденти на работното място пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест намаляват - от 5455 за 2023 г. на 5303 през цялата 2024 г. и 5182 през април т.г.
Лицемерно е да се отделя един от 8760 часа за говорене за жертвите на трудови злополуки и палене на свещ в тяхна памет.