Един народ, една кауза

Продължение от вчерашния брой

Съюзническите страни планирали бойните действия като настъпателни по две причини: 1) освобождение на намиращите се под турско владичество земи и 2) превъзходство над противника - не само количествено, но и като подготовка и организация.
Българското командване стигнало до извода, че турското правителство по-бавно ще мобилизира своите армии, поради което решило да удари противника в началото на войната. Приемайки, че турците ще съсредоточат силите си по направлението Лозенград-Одрин и оттам ще предприемат настъпление, българите решили да изненадат противника. Те правилно преценили и втората линия, на която противникът ще дислоцира сили - Люлебургас- Бунар хисар.
На базата на тези предварителни правилни оценки в района на Южна Тракия се насочили три български армии. Едната била със задача да блокира смятаната за непревземаема Одринска крепост, а другите две - да унищожат противостоящите им турски бойни части. Родопският и Хасковският отряд трябвало да освободят Родопите и след това да предприемат настъпление към Бяло море. Седма Рилска дивизия в координация със сръбските части била натоварена да унищожи противниковата войска в Македония. България успяла да мобилизира 358 дружини пехотинци, 262 батареи артилеристи с 1116 оръдия, 48 ескадрона конници - общо 487 000 души, в т.ч. и доброволците от Македоно-Одринското опълчение.
Сръбската армия била съсредоточена в направлението Щип-Куманово-Враня. Два по-малки отряда действали в Новопазарския санджак. Сърбия подсигурила за войната 160 батальона - пехота, 46 артилерийски батареи с 300 оръдия, 44 ескадрона конница, общо 175 000 души. Целта на гръцката армия била да завладе Солун и Янина. Затова основните сили се насочили към Солун. Една пехотна дивизия заедно с военноморските сили трябвало да превземат укрепените в залива Арта турски военни части и да настъпят към Янина. Гърция предоставила на оперативния боен театър общо 84 батальона, 18 ескадрона и 244 оръдия, общо около 90-хилядна армия. Планът на черногорската армия бил чрез внезапно нападение с две пехотни дивизии в района на Подгорица и една в района на Вир пазар да превземе укрепената крепост при Шкодра, осигуряваща турската отбрана в Северна Албания. Черна гора мобилизирала 50 дружини, осигурила 140 оръдия, общо 30-40-хилядна войска.
Според плана на турското командване основните сили, състоящи се от 317 табора, трябвало да бъдат насочени срещу Тракия, за да се противодейства ефективно на настъплението на българските части към Цариград. Останалите 252 табора били дислоцирани в Македония. Целта им била, като отблъснат сръбската войска, да предприемат настъпление към България. Тракийската турска армия трябвало да се дислоцира при Лозенград и да разгърне сили по оста Бабаески-Люлебургас-Бунар хисар с цел да спре настъплението на българската армия.

Българското командване разгадало турските цели

Турското главно командване дало заповед да се предприеме настъпление едновременно в Тракия и Македония. Поради недобра организация обаче то не успяло да мобилизира своята армия към деня на обявяването на войната.
Освен това 4 армии с общо около 200 000 души били съсредоточени на позиции във връзка с войната с Италия. През септември 6 дивизии от запасняци били дислоцирани в Източна Тракия. В процеса на мобилизация настъпила бъркотия. Лоша организация и безредие съпътствали транспортирането на войсковите части. При началото на бойните действия Турция разполагала с 391 табора, 81 ескадрона и 930 оръдия - общо с около 400 000 войници. В районите на дислоциране на Източната армия към 4/17 октомври разполагала с 128 450 души вместо с предвижданите 342 000.
Внезапното българско настъпление попречило на турското командване да изпрати бойни части срещу гръцката армия и ги съсредоточило в района на Тракия като резерв за "запушване" на пробивите. Срещу гърците останали само мирновременните военни части от гарнизоните в Южна Македония и Епир. Предвидените военни части за прехвърляне в Македония били насочени в Тракия, с цел да се спре настъплението на българите към Цариград. Към началото на войната турската армия разполагала в Македония с 151 табура, 31 ескадрона и 72 батареи. Това съотношение на силите предопределило характера на военните действия.

Първи етап на войната

На 9 октомври Черна гора започва бойни действия със Северна Албания. Останалите страни от балканския съюз предприемат последен ход да накарат Портата да извърши предвидените от Берлинския конгрес преобразования във владенията си на европейския континент. Турското правителство не отговаря положително на отправената нота. След изчерпване на дипломатическите средства останал само последният ход - войната. На 4/17 октомври Турция обявява война на България. На 5/18 октомври 1912 г. България и Гърция обявяват война на Турция, а на 7 октомври - и Сърбия.
Настъплението на българскте армии в Южна Тракия започнало още на 6 октомври 1912 г. На 9 и 10 октомври при Лозенград-Ескиполос -Гечкенли Първа и Трета българска армия започнали ожесточени сражения. Ген. Радко Димитриев нанесъл съкрушителен удар на противника и то при изравнени сили. Турците били принудени да отстъпят в безредие към Бунар хисар-Люлебургас. Остълението на Източната турска армия станало за сметка на отслабване защитата на Одрин, който бил обсаден. Слабото българско разузнаване и противоречията между командването на фронта,  главното командване и Фердинанд станали причина главното командване да издаде заповед Първа и Трета армии да спрат настъплението. Това дало възможност на противника да се организира за отбрана на позициите при Бунар хисар-Люлебургас.
Българските части влезли в бойни действия с добре укрепения противник по р. Караагач на 16/29 октомври. След ожесточени 5-дневни боеве разбитите турски войски били принудени да отстъпят панически. За жалост българското главно командване отново заповядало на своите части да спрат настъплението и да се укрепят, вместо да преследват противника. Това позволило на турската армия да се укрепи при Чаталджа. Едва на 24 октомври/6 ноември Първа и Трета армии получават заповед "да търсят противника и да го атакуват, където го намерят".
При Чаталджа към 1/14 ноември противникът осигурил 110 000 войници. Българските части достигнали до чаталджанските позиции на 30 октомври. Тежките сражения при Бунар хисар и Люлебургас нанесли големи загуби в жива сила на Първа и Трета армии, които били нападнати и от друг враг - епидемия от холера. Нашата войска разполагала със 110-120 000 войници. При прибързана и незадълбочено подготвена операция на бойните действия, на 4/18 ноември командването издало заповед за атака на укрепените турски позиции, която завършила без успех. Единствено 20-и пехотен ямболски полк успял да завземе участъка Илери табия. Без подкрепления полкът бил принуден да се върне на изходни позиции.
На Македонския фронт срещу съюзните сръбски, гръцки, черногорски войници и седма българска дивизия, наброяваща 51 000 войници, турците изпратили около 130 000 души. Численото превъзходство гарантирало успех. Гръцките военноморски сили прерязали комуникациите между пристанищата на Бяло море и попречили на транспортирането на подкрепления от Мала Азия към Македония.
На 10/23 октомври, вместо при Овче поле, сърбите срещнали противника при Куманово. Почти половината турска артилерия е изкарана от строя. Сръбското командване допуснало същата грешка като българското и не предприело преследване. Но загубите на турците били големи и предрешили съдбата на тяхната Вардарска армия. Турската армия се оттеглила към Битоля, оставяйки слаби части да прикриват проходите през Бабуна планина.  На 23 октомври (ст.ст.) сръбската армия смазала съпротивата на противника и навлязла в полето на Прилеп. С това действията на сръбските войски в Македония приключили. За засилване на блокадата на Одрин в помощ на българските военни части били прехвърлени две сръбски дивизии. Две дивизии били прехвърлени към Шкодра, където започнала обсадата на тамошната крепост.
Командвана от сръбския ген. Ст. Степанович, втора съюзна армия, в състава на която влизали сръбската Тимошка дивизия и българската Седма рилска дивизия, състояща се от 6 полка, предприема настъпление от района на Кюстендил. Тимошката дивизия превзема Страцин, Кратово. С част от своите полкове Седма рилска дивизия завзема Кочани, а с останалите - Пехчево, Царево село и изхода на дефилето при Кресна.
Навярно от политически съображения, Седма рилска дивизия получила заповед да се укрепи и да прекрати по-нататъшно

участие в освобождението на Македония

Това не влизало в плановете на българското командване, което на 18 октомври заповядало на дивизията с бърз маньовър да напредне на юг и да превземе Струмица, дефилето при Рупите и във взаимодействие с Родопския отряд да се насочи към Солун. Така авангардните части на българската дивизия на 26 октомври се озовават на подстъпите към Солун. В този ден дошъл парламентьор, който съобщил, че солунските  войски са се предали на гърците. Така останали нереализирани очакванията на българското командване да превземе Солун, за да има собствена политическа позиция при решаването на проблемите за териториалното разпределение след края на войната.
В началото на войната гръцката армия била разделена на две неравни части. Тесалийските войскови части (7 пехотни дивизии и една кавалерийска) трябвало да водят сражения в Македония. Това се определяло от желанието с бързо настъпление да се завземе колкото може повече територия в Македония, за която предстояли спорове със Сърбия и България. Действията на Епирската армия били по-маловажни, затова тя включвала само една дивизия. На 6 октомври с по-малко сила 2 дивизии, около 5-7000 души, турците принудили Тесалийската армия да спре и да се разгърне по цялата фронтова линия. Атаките на гърците не довели до успех, макар че си осигурили настъпление към р. Бистрица. Това позволило на турската армия да се организира и да заеме позиция между Паяк планина и езерото Енидже Вардар. На 19 октомври гръцките войски били спряни. С помощта на артилерията Шеста дивизия заплашила с обкръжение противниковите войски, които били принудени да се спасяват с бягство. На 27 октомври гърците завзели Солун, а малко след тях там се озовали и настъпващите от север части на Седма рилска дивизия. При опита да помогне на сръбската армия Пета гръцка дивизия настъпва към Битоля, но бива разбита. След завземането на Солун три гръцки дивизии били прехвърлени в Епир, за да се осъществи блокиране на Янина, макар че не успели да блокират напълно крепостта.
Черногорската войска не успяла да превземе Шкодра. Все пак с част от армията било извършено настъпление в Новопазарския санджак и Косово. В резултат на взаимодействието със сръбските войски те нанесли поражение на противника.  Съсредоточаването на освободените войски към Шкодра не донесло очакваните решаващи успехи на съюзните балкански държави.

(Следва)