Един месец от силното земетресение: Турция бавно се възстановява
Силно земетресение с магнитуд 7,8 по Рихтер разтърси огромни територии в Турция и части от Сирия на 6 февруари рано сутринта, убивайки над 50 000 души в двете страни.
Световната здравна организация заяви, че това е "най-тежкото природно бедствие" в европейския регион от един век насам, обобщава АФП, цитирана от news.bg.
Месец след това Турция е изправена пред нелеката задача да възстанови изравнените със земята градове, в които десетки хиляди са погребани, а много от оцелелите едва преживяват в палатки или контейнери.
Броят на загиналите в резултат на земетресението в страната нарасна до 45 968 души, съобщи министърът на вътрешните работи Сюлейман Сойлу в събота. 4 267 от загиналите са сирийски бежанци, избягали от гражданската война в страната си. Други хиляди хора в Сирия загинаха.
Земетресението разтърси 11 турски провинции в 4:17 ч. местно време, докато хората спяха в домовете си, които не бяха построени да издържат на силни трусове.
Турските власти съобщиха, че 214 000 сгради са се срутили след земетресението, много от тях в Хатай и Кахраманмарас.
Екипи от работници все още се трудят, за да разчистят отломките, които сега преобладават в пострадалите от земетресението градове.
Около 14 милиона души са засегнати от бедствието - една шеста от населението на страната.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че до момента 3,3 млн. души са били принудени да напуснат зоната на земетресението. По официални данни повече от 1,4 млн. души са били преселени в палатки, близо 46 000 - в контейнерни градове, а останалите са били настанени в общежития и къщи за гости.
Правителството е все по-недоволно от справянето с бедствието. Ердоган обвини за това тежките зимни условия, които покриха основните пътища с лед и сняг, повредиха пътищата и неработещите летища.
В някои провинции, включително в Адияман, гневът срещу държавата остава силен. Оцелели разказаха пред АФП, че са били оставени да спасяват близките си, затрупани под развалините, с голи ръце, тъй като дни след земетресението не е имало спасителни екипи, войници или полиция.
Някои оцелели разказват, че са станали свидетели на смъртта на свои роднини, защото не са могли да ги извадят от развалините поради липсата на оборудване, необходимо за пробиване на бетонни плочи.
Ердоган призна за "недостатъци" и поиска "прошка" след критиките за реакцията на правителството му.
"Не е възможно да бъдем готови за подобно бедствие", каза турският президент по време на посещение в района на земетресението.
Опозиционни медии и политици обвиниха правителствените институции, включително агенцията за бедствия, за бавната реакция.
Дружеството на Червения полумесец и неговият председател Керем Киник бяха упрекнати, че продават, а не даряват палатки за хората, останали без дом след земетресението.
Досега нито един държавен служител не е поел отговорност за реакцията и не е подал оставка.
Строителите бяха обвинени, че не са се спазвали стандартите и затова толкова много сгради са се разпаднали като къщичка от карти.
Властите са задържали повече от 200 души, включително строителни предприемачи, като част от разширяващото се разследване. Турските медии показаха как някои от строителите са задържани на летището в Истанбул, докато се опитват да избягат от страната.
Турция, която вече страда от рязко нараснала инфлация и отслабваща валута, сега трябва да поеме икономическите щети от земетресението, които Световната банка оценява на повече от 34 млрд. долара.
Тази сума се равнява на четири процента от БВП на страната през 2021 г. и не отчита разходите за възстановяване, които могат да бъдат "два пъти" по-големи, заяви Световната банка.
Тъй като до изборите остават само няколко месеца, Ердоган обеща да осигури нови домове на милионите засегнати и то в рамката на една година.
През двете си десетилетия на власт турският лидер разчита на строителния сектор в страната, като се хвали с модернизацията, благодарение на която са построени пътища, мостове и тунели.
Според Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) усилията за възстановяване след земетресението могат да донесат икономически ползи.
"Увеличаването на производството в резултат на възстановителните дейности може до голяма степен да компенсира отрицателното въздействие на прекъсването на икономическата дейност", заявиха от ЕБВР.
Парламентарните и президентските избори ще се проведат по план на 14 май въпреки земетресението, уточни тази седмица Ердоган.
Миналия месец президентът обяви тримесечно извънредно положение в района на земетресението, което подхрани слуховете, че вотът може да бъде отложен. Все още не е ясно как ще бъде възстановена сигурността на вота и дали разселените хора ще могат да гласуват.
Изборите изглеждат най-решаващи за Ердоган, който е на власт първо като министър-председател, а след това и като президент от 2003 г. насам.
Земетресението наложи отлагане на обявяването от страна на опозиционния алианс на страната на единен кандидат, което сега се очакваше в понеделник. Най-вероятният кандидат е Кемал Киличдароглу, ръководител на основната опозиционна Републиканска народна партия.