Е, нема такава държава!
Защо босненци въстанаха заради ЕГН-тата на децата си
/ брой: 137
Босна и Херцеговина (БиХ) е една от най-интересните и същевременно най-чудните "държави", които светът познава. Хем си има две самостоятелни единици - Федерация БиХ и Република Сръбска (РС), хем три общности - бошняци, сърби и хървати (останалите, които живеят в БиХ, но не са се определили като принадлежащи към една от трите горепосочени категории, се наричат "други" и са приравнени на кастата на париите - нито имат право да се кандидатират, нито да бъдат избирани! Могат само да бъдат назначавани на длъжности от трите богопомазани общности!). Във Федерацията си имат кантони - самостоятелни административни единици със свои собствени правителства, министри, секретарки, съветници, шофьори и пр., а в РС - общини, където всеки кмет си е направо феодал и си издава собствени наредби, правилници, определя си и събира такси и каквото Бог му дал...
А в БиХ си имат и Дисктрикт Бръчко, който сам по себе си е уникален - той не е част нито от Федерацията, нито от Република Сръбска. И той си има правителство, министри, секретарки, съветници... На всичко отгоре Босна и Херцеговина си има и цар, крал, император - както и да го наречем - самодържец - Върховен представител на Международната общност. Та този Батюшка може еднолично да отменя актове на законодателната, административната и съдебната власт, да отстранява длъжностни лица от всички нива или въобще да го наречем босненско-херцеговския крал Фахд. Тази длъжност се изпълнява понастоящем от достопочитаемия Валентин Инцко, а преди него са царували лорд Ъшдаун, Мирослав Лайчак и кой ли не още. И закони си има Босна и Херцеговина, и то в повече - кои важат само във Федерацията, кои само в Република Сръбска, кои и на цялата територия на страната, кои само в отделни кантони или т.нар. Дистрикт Бръчко.
Който е измислил системата на управление в БиХ или е бил гений, или гениално луд, защото такава система няма никъде по света.
Да, ама минималната заплата в Босна и Херцеговина е 430 конвертируеми марки (една конвертируема марка е равна на едно родно левче). А средната заплата е 840 марки във Федерацията и 790 марки в Република Сръбска. И то при безработица, достигаща по официални данни над 32% от населението!
И не един, а трима президенти си има Босна - по един от всяка общност! И политици си има БиХ - и във Федерацията - Сюлейман Тихич, Бакир Изетбегович, Желко Комшич, Небойша Чович, Златко Лагумджия, Фахрудин Радончич, и в Република Сръбска - там властва барон-ерцхерцог - президент Милорад Додик. А основните депутатски заплати надхвърлят 2600 марки. Официално...
Та, всичко си има Босна и Херцеговина, ама си няма Закон за ЕГН-тата на своите граждани. И вече три години, което дете се роди в БиХ, ако родителите му нямат връзки или не решат проблема с ЕГН-то му "по втория начин", то не съществува за административната система нито на Федерацията, нито на Република Сръбска, нито на Дистрикт Бръчко. И не може легално нито да получи медицинска помощ (безплатна според местното законодателство), нито майка му да получава детски надбавки, нито да излезе в отпуск по майчинство, нито да му се извадят документи да пътува в чужбина например. Абе, въобще го няма... Нищо, че се е появило на белия свят живо и здраво за радост на майка си и татьо си, независимо от коя общност и административна единица са.
И ето, че тримесечната Белмина Ибришевич от малкото селце Долна Ораховица от световнонеизвестната Община Грачаница за нещастие на цялата гореизброена палитра от вождове и барончета взема, че се разболява сериозно и трябва да отпътува в чужбина на лечение. И тогава за нейните родители настава истинският ад! Как да пътува детето, като го няма! Белмина не съществува за "държавата" Босна и Херцеговина! Няма я в регистрите и съответно не може да получи паспорт и да пътува! И следва... да умре! И тогава кроткият, смирен, търпелив и добродушен босненец полудява. Вече повече от седмица не стихват протестите срещу безхаберието на босненските политици от всички партии и общности, които три години се карат за запетайки и тирета в Закона за ЕГН и така и не го допускат в пленарната зала на парламента на БиХ за разглеждане и гласуване. Преди няколко дни хората в гнева си дори блокираха парламента за почти 12 часа и се наложи специални полицейски единици да извеждат и пазят народните избранници от избирателите им. В Република Сръбска "с дълбока загриженост" обявиха, че "Сараево не е безопасен град за депутатите и те няма да присъстват на заседанията на парламента". Иначе казано, Законът за ЕГН-то пак няма да се разглежда и приеме... А сигурно през 12 часа блокада босненските парламентаристи са изнемощявали от глад и жажда, но не и от желание да приемат или поне да започнат дискусията за ЕГН-тата.
Наложи се и Батюшка Инцко да дойде и да се срещне с протестиращите, но не им обеща нищо съществено, въпреки че правомощията му дават възможност дори неговата институция да създаде и наложи за изпълнение процедура по издаване на ЕГН.
Протестите обаче продължават. Майки с деца, с пеленачета в колички, безработни, ветерани, ученици, студенти, пенсионери, граждани - на всички търпението вече е изчерпано. Дошло им е до гуша от безхаберието на местната политическа класа, от безработицата, от ниските доходи, от корупцията във всички сфери на обществения живот... Ултиматумът на хората е ясен - до 30 юни т.г. да има Закон за ЕГН-то. И това е!
Защо така упорито босненските политици не желаят да припознаят своите най-млади граждани и бъдещето на своята нация? Отговорът е ясен и отново се корени в никому непонятната система на тази държава. А той е - провеждането на избори и разпределянето на мандати по общности в босненския парламент. Според Закона за изборите всяка общност има право на толкова депутати в парламента на Босна и Херцеговина, колкото граждани са се определили за негови членове. Тъй като преброяване на населението в БиХ не е имало от далечната 1991 година, и до момента се използват тези прастари статистически данни. Да, ама до края на годината ще се наложи да бъде извършено преброяване и то с парите на европейския данъкоплатец, тъй като средствата за този процес са отпуснати от Европейския съюз. И тогава ще се "броят пилците", т.е. ще се види коя общност колко депутати ще получи в следващия босненски парламент. Ето за това колкото по-малко хора живеят в Босна и Херцеговина, толкова резултатите ще са по-близки до данните от 1991 г. и съответно статуквото с разпределението на мандатите няма съществено да се промени... И политиците ще могат спокойно да си управляват!...
А бъдещето на изстрадалата от войните Босна - огън да го гори! Важното е депутатските, министерските, президентските, чиновническите и прочие заплати да вървят. Колкото се може по-големи и за по-дълго!
След преброяването от 1991 г. в Босна и Херцеговина 44% са се определили като бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани (народ), 31% като сърби и 17% като хървати, а 6% от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата на повечето население: 88% от хърватите са се декларирали като католици, 90% от бошняците като мюсюлмани, a 99% от сърбите като православни.
Данните за населението оттогава са се променили значително. В кървавата гражданска война са убити около 100 000 души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място. Според данните на американското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 души, от тях 50% християни, от които 31% православни и 15% католици, 40% мюсюлмани и 10% атеисти и следваши други религии, а етническият състав е 48% бошняци, 37,1% сърби, 14,3% хървати и 0,6% други. През 2007 г. населнието на държавата е 3 981 923.
Властите в Босна и Херцеговина имат срок до 30 юни, за да приемат закон за единния граждански номер, чиято липса доведе до мащабни антиправителствени протести
Хиляди босненци се включиха в продължаващите антиправителствени протести, които те наричат "бебешка революция"
Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в СФРЮ през 90-те години на ХХ век и според Дейтънското споразумение в момента е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент