Ё-мобил-ът - бъдеще не особено определено!

В света преди пускането на нов, още повече революционен продукт, се спазва невероятна дискретност, пуска се на час по лъжичка информация, продуктът се пуска внезапно на пазара. В Русия нещата са доста по-различни - първо се вика яко - "Правим революция!", а след това дълги години тази "революция" се докарва до кондиция, залягайки под ироничния "огън" на критичната общественост. Това се случи и с наистина революционния по идеята си ш-мобил, неохулен само от който не го мързеше. Обещанията бяха за роторен двигател като генератор, купе от полипропилен, армиран с базалтови влакна, после отрекоха тези заявки. Всъщност специалистите още от началото бяха наясно, че серийният вариант ще е далеч от първоначалния проект, което се е видяло и на скорошния тест-драйв за журналисти на полигона в Дмитриево, показал промените в колата.
Показаните машини са далеч от предсерийното понятие, но все пак са истински автомобили прототипи. Това веднага си проличава в качеството на външните панели, задните стъкла не се пускат надолу, а се отварят леко встрани, въобще на този етап е трудно да се говори за ниво на качество.
Вместо обещания роторен мотор, под капака се е наместил доста старият италиански двигател с два клапана на цилиндър 1,4 л Fiat FIRE (Fully Integrated Robotised Engine) с мощност 75 к.с. Преимуществото му е, че е евтин и може да работи на метан, което е важно за "идеологията" на ш-мобила. Но все пак бъдещите купувачи ще трябва да избират - дали да ползват двата вида гориво (бензин и газ) или да имат резервна гума в багажника, защото газовият балон и гумата просто не се побират едновременно там.
Дизайнът на интериора е интересен, но прекалено суров, материалите са типично руски и на пипане, и на вид, и на миризма. Превключватлят на трансмисията е разположен горе вдясно на кормилния прът, бутонът на електромеханичната "ръчна" спирачка е вляво на волана. Сядането е добре отпред, но отзад е недорешено - седалката е къса, гърбът й е прекалено изправен.
Двата дисплея са добре замислени - първият заменя приборното табло, вторият подава информация и сензорно управлява мултимедийната система, развита на базата на ОС Android. Оттук се управлява с докосване и разположен под екрана бутон климатикът, могат да се гледат видеоклипове, изкарва се информацията от навигацията Navitel и др.
Естествено, не е лесно да се направи на световно ниво революционен по същината си автомобил, дори при развоен състав от 200 души, 80 от които инженери. Странно е защо не е потърсена помощ отвън, и то при положение, че бюджетът на проекта, според ръководството на ш-АВТО, е 350 милиона евро!
Има все пак наченки за международно сътрудничество - мехатронният силов модул е разработен в съдружие с GKN, газовите балони са Gastank Sweden, някои от елементите на задвижването са на Denso, но с това се изчерпва бедният списък на международните партньори.
Интересното в силовото задвижване на автомобила са суперкондензаторите. Те не са използвани много в автомобилостроенето, слагат ги в автобуси и тролейбуси (Hyundai и MAN), има ги във водородната Honda FCX Clarity и в системите KERS във Формула 1.
Заявеният разход на гориво на прототипа в смесен цикъл е 4,9 литра на 100 километра, въпреки че по-рано ставаше дума за 3,5 литра. Екокласът сега е Евро-5, но скоро автомобилът ще отговаря и на изискванията на Евро-6.
До момента по проекта са похарчени над 100 милиона евро, а към старта на серийното производство сумата на инвестициите ще нарасне до 350 милиона евро. Общата цифра на годишно поризводство на ш-мобилите няма да надхвърли 40 000 броя годишно с пускането на втората производствена линия, а дотогава капацитетът ще е 10-20 хиляди коли годишно. Това означава, че възвръщамостта на инвестицията ще се проточи от 7 до 10 години.
Това не е особенно радващо, бъдещето на ш-мобила не изглежда особено определено...
Може би заради стремежа на руснаците да направят всичко по него сами, без да се обръщат за помощ към външни инженерингови компании, нещо, което не се притесняват да направят световните автогиганти, купувайки от специализирани производители предавателни кутии, електроника, кооперирайки се с най-заклетите си конкуренти за създаване на хибридни силови агрегати.
Сами, на руски мускули, забравяйки вече за първоначално обявеното ниво на базова цена от 350 000 рубли /16 000 лева/. Колко ли наистина ще струва на финала колата? Това ще разберем с началото на първите доставки на клиенти, определени за първото тримесечие на 2015-а година.