Е, и?

Мина първото национално външно оценяване на десетокласниците. Оценките от него не важат никъде, те са за сведение на Министерството на образованието и науката - да знае на какво ниво са гимназистите. Такава е целта и на оценяването в 4 клас, което се провежда от няколко години. Извънинституционалните участници в образователната система - учители, родители, ученици, не са настроени положително към подобни препитвания и отдавна се питат кому са нужни. Държавата обаче е твърда - иска независима оценка, за да види къде да пълни малки процепи или цели дупки. Засега обаче от изпитите не произлиза нищо. Всяка година се съпоставят точки, откриват се малки разлики и дотам се приключва с анализа. Не се променя нито подходът на преподаване, нито има индивидуално отношение към определени училища с много ниски резултати, нито се изменят учебници, нито учителите получават конкретни насоки за работа. Защо тогава да очакваме, че резултатите от първото външно оценяване в 10 клас ще променят ситуацията? Резултатите, особено по математика, са потресаващо ниски - средният успех е малко над 13 точки при максимум 50. По български език и литература нещата по традиция са малко по-обнадеждаващи - 22,5 е средният брой точки.

Като че най-голямата полза от това изпитване е, че вече е налице поредната класация на най-добрите училища в България - все езикови и математически. Изненада няма, там се получава най-доброто образование. И какво от това? В тях учат пренебрежимо малък процент ученици и те са излишен обект на анализ. Той е нужен там, където не може да се покрие минимумът познания и умения, където са двойките и тройките. Класация на последните обаче никой не прави. Слабите училища остават анонимни, не присъстват в презентациите на МОН, никой не представя в медиите учениците с по две двойки по двата предмета.

Другата година пак ще има национално оценяване, пак ще се правят статистически криви, графики, съпоставки. Оценките може би ще са с две единици нагоре в София, с една единица надолу в Криводол. Е, и?