Дяволът се труди без почивен ден

Всеки ден лудницата е около нас и в нас. Гледам как някои хора изпитват удоволствие да причиняват лошотии и злини на ближния. Слушам какви обиди си разменят гражданите, особено народните избраници, които преминават всякакви нормални граници. И напълно се убеждавам, че дяволът се е настанил в душите ни и работи на пълни обороти, без почивен ден. Той е станал господарят у нас, той командва и се разпорежда с живота ни.

Нагнетена е атмосферата навсякъде и във всичко. Да те е страх да си спреш погледа някъде, защото веднага ще бъдеш наруган, а може и бой да изядеш, без да си виновен. Докъде сме стигнали?! Не се виждат ведри и спокойни лица, не се забелязват усмивки, а само намръщени и озлобени физиономии. Защо така, мили хора? Къде избягаха обичта и любовта? Кой ограби душите ни? Даже от лицата на децата не греят усмивки! Погрозняхме от страх, от уплаха, от безсилие да общуваме учтиво, добронамерено, приятелски...

До такава степен се затворихме, че ако ни се случи нещо добро, ако някой ни погледне топло и предложи да ни услужи, да ни помогне, го гледаме с недоверие и го подозираме, че таи лоши помисли. Станахме мнителни и недоверчиви.

Обществото ни се разболя от завист и злоба. Изчезнаха песните и смехът. Да сте чули някоя майка да пее на детето си, да сте видели хора, събрали се да поприказват, да попеят, да разтоварят душите си, да се потопят в благата  атмосфера на спомени, на мечти и надежди за добри дни? Някога така са били създадени градските песни - за утеха, за разтуха, за запознанства, за любовни срещи, за наслада на душите... Нима всичко е минало, нима е изчезнало безвъзвратно? 

Днес срещаме само хора с вперени в смартфоните погледи, които нито виждат, нито чуват. Те сякаш са се преселили в друг свят, сякаш не са на себе си. Дотолкова са се вторачили в екраните на "джаджите", толкова са погълнати от предлаганите им информации, че не усещат нито себе си, нито виждат около себе си. Сигурна съм, че и в тия "техники" дяволът се намеси, за да ни отдалечи, да раздели хората един от друг. Да ги направи чужди, да ги изправи един срещу друг, да ги накара да станат врагове дори на себе си. 

Омерзението до такава степен овладя хората, че не виждат красотата на природата, не се радват на птиците и цветята. И сякаш около нас живеят не хора, а роботи, които не изпитват чувства, характерни само за човеците - милост, състрадание, съпричастие... Къде изчезна радостта от даването, от помагането, от благодеянието?

Оръжията на дявола са власт, пари, богатства - все неща привлекателни, но пакостни и временни. Не се оставяйте, мили хора, дяволът да ви прегърне в греховните си обятия! Не се подлъгвайте с неговите съблазни, защото ще загубите човешките си ликове, ще загубите душите си! Дяволът ще ви лиши от светлите чувства на радост и удоволствие, от приятелство и сътрудничество!

Хората са човеци само тогава, когато живеят в обич, любов, разбирателство и сътрудничество! "Всичко друго е от Лукаваго", както се казва.

Да съхраним човечността, да останем хора и да се надяваме, че това ще ни спаси като народ и като държава. Когато и тези, които ни управляват, започнат да мислят за човека.