Дянков ще прави от научния фонд дирекция, новият министър - не

Невероятни увъртания предприе вчера министър Симеон Дянков по време на парламентарния контрол в отговор на въпросите на Огнян Стоичков ("Атака") и Валентина Богданова (БСП), за да прикрие бездействието си и безобразията на ГЕРБ по отношение на фонда "Научни изследвания" в МОМН. Накрая стигна дотам, че обвини Богданова за лошите промени в Закона за насърчаване на научните изследвания, според който действа фондът, и които промени бяха направени от мнозинството на ГЕРБ през 2010 г. при пълно неодобрение от опозицията.
Огнян Стоичков постави въпроса защо представителят на финансовото министерство в Изпълнителния съвет на научния фонд не е упражнил контрол как се харчат бюджетните пари. Не е реагирал, че в конкурса в края на 2012 г. са включени и неприоритетни области и за тях са дадени 7 от общо 14,8 млн. лв. за конкурса, макар че според правилата конкурсът е бил само за петте научни приоритета в България. И как е подкрепил избора на Рангел Гюров за председател, чийто подпис като незаконен професор може да направи невалидни всички подписани от него договори. По думите на Дянков човекът от МФ не е присъствал, когато са определяни темите на конкурса, и изобщо бил участвал в заседанията на Изпълнителния съвет само веднъж от 2010 г. насам. След това поискал пълна финансова проверка на конкурсите, понеже бил усетил нередностите. Оказва се, че има доклад на Инспектората на МС за нарушенията във фонда за периода 2009 - началото на 2011 г., които са 400. А проверки имало и за периоди от 2003-2005 г. 
Факт е, че фондът тече, заяви Дянков. Той обаче хвърли вината върху лошия Закон за насърчаване на научните изследвания, който не давал възможност министърът да контролира фонда. Което не е вярно, тъй като в закона пише, че изпълнетнието му и контролът се възлагат на просветния министър. По закон МОМН с финансовото министерство трябваше да променят правилника на фонда още през 2010 г., а всяка година просветният министър бе длъжен да прави отчет за фонда пред НС - не сте направили нито едното, нито другото, реагира Стоичков. Дянков показа дори непознаване на материята, като заяви, че просветният министър назначавал само шефа на Изпълнителния съвет, останалото го правели учените. Според закона министърът назначава целия Изпълнителен съвет.
Кога узряхте, че законът е лош, след като от години знаете за нарушенията, а за последната сесия вече три месеца тече скандал, включително на улицата, попита Валентина Богданова. Тия, дето сега протестират, имат поне 40 нарушения, защото не са изпълнили предишни договори и сега няма как фондът да си върне парите, отсече Дянков. Той отново настоя да се промени законът, фондът да се сведе до дирекция в МОМН, защото боравел със 100% държавни пари и трябвало да се управлява от министерство или агенция. Прехвърляте собствената си отговорност за контрола на едно решение, което е "има фонд - има проблем", "няма фонд - няма проблем", контрирра Богданова. Най-добрият контрол е публичният контрол, а тъкмо него отказвате, откакто фондът не е национален, добави тя. Опонирайки на фактическото унищожаване на фонда, което Дянков предлага, лявата депутатка заяви: "Според Конституцията държавата подпомага науката, но не я ръководи. Сега искате да направите от фонда дирекция и за съжаление можете да направите акад. Воденичаров ваш съучастник".  
Времето не й стигна да напомни на министър Дянков, че той до последно защитаваше министър Игнатов и дори след отстраняването му заяви, че това е грешка, въпреки че е знаел за всички нарушения във фонда от 2003 г. насам, включително в последния скандален конкурс. Очевидно Игнатов, Дянков и ГЕРБ като цяло до последно се опитваха да прикрият безобразията в сесията от 2012 г. и единствено разследванията на медиите и упоритостта на протестиращите млади учени, които стигнаха до Брюксел, ги принудиха да предприемат стъпки за отстраняване на Игнатов и за успокояване на духовете, коментира по-късно Богданова.
В следващите часове обаче новият министър акад. Стефан Воденичаров, ректорите и учените от БАН оспориха идеята на Дянков фондът да стане дирекция. "Науката се прави от свободни хора и би било пагубно фондът да мине в администрацията на едно ведомство, заяви акад. Дамян Дамянов, зам.-председател на БАН. Ако стане дирекция, ще се нарушат връзките между хората, които могат да оценяват и да изпълняват проекти, добави акад. Воденичаров. Ако шефовете са добри учени, ако правилникът е добър, няма да има за какво повече да се протестира, каза той. Има изрични изисквания на ЕС оценъчните институции и хората, които разпределят фондове,    да имат абсолютна самостоятелност и да не са ведомствено зависими, подчерта проф. Боян Биолчев.  

Задачите, които новият министър ще изпълнява
(предложени от ректорите)

1. Създаване на оперативна програма за наука и образование.
  Акад. Воденичаров смята този пункт за своя основна задача в МОМН. Ректорите са предложили група от пет човека, които ще помагат да се направи програмата, съобщи той.
Според ректорите и учените от БАН, поне една година тече битка за тази ОП. Усилията ще са в две посоки, посочи акад. Дамян Дамянов: програмата да я има и да се засили елементът "наука" в нея, който в проекта на Игнатов за програмата е "много скромен". 

2. Оздравяване на фонд "Научни изследвания".
Искането е Изпълнителният съвет на фонда да подаде оставка. Новият управител на фонда ще е бившият ректор на ХТМУ доц. Борис Стефанов (вж. стр. 2). Спешно трябва да бъде актуализиран правилникът на научния фонд, за да се отстранят възможностите за субективизъм.  
 
3. Поправяне на Закона за развитие на академичния състав, написан от Игнатов и приет в НС през 2011 г.
Трябва да се прекрати безконтролното хабилитиране на учени и да се ограничи вълната от титулувани без качества и приноси в науката, заяви проф. Ваньо Митев.
По думите на проф. Боян Биолчев поправките са малки - журитата при кандидатстване да се избират на случаен принцип от списък на правоспособни експерти, какъвто в НАОА има. И в никой случай не с участието на кандидата, както е сега като на циганска сватба, каза проф. Биолчев. Работна група ще работи спешно върху промените. 

4. По повод на внесеното в НС предложение да се увеличи пенсионната възраст за преподавателите - от асистент до професор, на 70 г.
Ректорите не приемат такъв вариант. Предложението им е да се запази досегашната схема за пенсионирането на хабилитирани лица в закона, като пенсионната възраст за професор остане 65 г. плюс 5 години удължаване на договора след атестация и по преценка на ВУЗ-а, а за доцентите - 65 години плюс 4 допълнително.

5. Държавните правила за прием на студенти да се променят така, че ВУЗ-овете да могат да приемат студенти целогодишно, а не както е сега - в една сесия до октомври. Мотивът е, че този срок възпира много чуждестранни студенти да постъпят в наши ВУЗ-ове, понеже те не могат да се вместят в него. Според проф. Митев вече имало доста кандидати за наши ВУЗ-ове от страни на ЕС.

6. Междудържавните спогодби за признаване на дипломите със страни като Виетнам, които са съществували, но не са подновени, да бъдат преподписани.

7. Приемът на студенти от ЕС да се разшири, като се разреши на студенти от континента по желание да кандидатстват и срещу заплащане (8000 евро годишно), а не само при равни условия с българските студенти, както е сега.

8. Студентските общежития на 4 университета в страната като русенския например да се прехвърлят за управление към тях, а не към държавната фирма "Студентски общежития и столове".

9. Приходите от студентски такси и другите собствени приходи на ВУЗ-овете да не влизат в общата система за бюджетно разплащане СЕБРА и лихвите от тях да се прибират във финансовото министерство. Това са наши пари, лихвите от тях особено в кризата трябва да остават при нас, в МУ-София например това би донесло 3 млн. лв. годишно, заяви проф. Митев.