Дянков, къде са парите?

На всеки конкретен въпрос на стачкуващи, протестиращи, опозиция или синдикати, финансовият министър Дянков отговаря стереотипно: "Няма пари". А защо няма пари, драги? Къде са парите на държавата?
Безсмислено е тези въпроси да бъдат задавани на министър-председателя. Той сега е зает с нещо много по-важно - историческата битка за приза "Футболист на годината" - и едва ли има време да се занимава с досадните финансово-икономически проблеми на държавата. А и финансовият министър е най-важният  министър във всяко едно правителство. И той далеч не отговаря за това само да брои данъци и акцизи, и да сравнявнява графите "приходи" и "разходи". Напротив, основната му задача е да създава предпоставки за развитие на икономиката и за просперитета  на нацията, която му е поверила най-важния пост в изпълнителната власт, заедно с този на премиера.
Бившият германски финансов министър Оскар Лафонтен, един от най-големите германски политици през последните 30 години, твърди, че финансовият министър може да направи за икономиката много повече, отколкото министърът на икономиката. Не случайно канцлерът Хелмут Шмидт имал намерение да закрие стапанското министерство, защото то отговаряло единствено за откриване на панаири и за отпускане на финансови помощи.
И какво направи през последните 2,5 г. Дянков, за да може българската икономика да генерира капитали, конкурентоспособност и работни места, да привлича чужди инвестиции, и в крайна сметка България да се превърне в един доброкачествен икономически район? Нищо. Абсолютно нищо. Защо в България паричната маса непрекъснато намалява, а масата на безработните непрекъснато се увеличава? Когато броят на хората, оставащи без работа и препитание в една държава непрекъснато расте, както е в нашата, то икономическата и финансовата политика са напълно сгрешени. Всичко друго са идеологически брътвежи. И оправдания с международното положение.  
Още великият Джон Майнарт Кейнс посочва централното значение на паричната политика за ликвидиране на безработицата. В договора от Маастрихт също изрично е записано, че финансовата  политика на страните от Европейския съюз има за задача да стимулира растежа и заетостта, докато не съществува опасност от инфлация, и да осигури висока мярка на социална защита.
Интересно дали неолибералният ултрас Дянков е запознат с тези основополагащи текстове на обединена Европа, след като изненадващо, вероятно и за самия себе си, стана финансист номер едно на страната? Да сте чули него изказване по сериозни икономически проблеми, за отраслова икономическа политика, за приоритети и перспективи, за стимулиране на конкретни отрасли, съобразно българската стопанска специфика, и пр. Не. Той похарчи с отвращение 4-те милиарда, наследени от  тройната коалиция и сега повтаря като папагал: "Няма пари!" Ами то така и баба ми може да е финансов министър. Ще надува бузи и ще вика: "Няма пари". Само че така държава не може да се управлява.
"Който вижда в труда само един чист финансов фактор, чиято цена трябва да бъде потискана колкото се може повече... той търгува със социалния взрив и разклаща основите на нашата западна цивилизация". Тези думи не са на Карл Маркс, а на бившия германски президент Йоханес Рау, цитирани в автобиографичната книга на Оскар Лафонтен "Сърцето бие от ляво". Западната цивилизация Дянков едва ли ще разклати, въпреки екстремистките му изказвания, че еврозоната ще изчезне до 6 месеца, но българската цивилизация може като нищо да я затрие. 
Затова и миналата седмица 35 хил. признателни българи издигнаха чучелото му пред парламента и яко го налагаха със сопи. Какво повече трябва да се случи, за да му купи Б.Б. еднопосочен билет за Америка? Та да се види държавата малко с пари.