Двуликият Янус

Майчицата държава страда. Стана ясно от какво. В страдалница я превърнали "едни хора" с компроматите си срещу държавния глава. Самият Плевнелиев оня ден в Гент, където бе на траурно събитие, ни отвори очите: "Опитите да бъда компрометиран рушат трудно градения международен авторитет на държавата." Големият му дерт е, че е "много трудно да обясним на нашите приятели в Брюксел как може по един толкова лековерен и, бих казал, безотговорен начин да се поставя репутацията на държавата под съмнение."
 "Излагаме се пред чужденците!" - този лаф, който Иван Гранитски пуска често, за да покаже синдрома на националната ни недостатъчност, е подходящ за поведението на Росен Плевнелиев. Защото той, изглежда, се е взел толкова насериозно, че ако продължи да каканиже още дали си даваме сметка докъде ще докараме държавата си с "лъжи и обвинения срещу държавния глава", като нищо един ден да изтърси и "Държавата, това съм аз!" На път е, щом вече рече, че го дискредитират "дори с цената на това да се вкара държавата в хаос". Все пак слънцето не изгрява заради него. Вместо да се прави на център на Вселената, вместо да отъждествява себе си с държавата, на която по ирония на съдбата, по заповед на Бойко Борисов и по костинбродската избирателна система бе турен на високото кресло, е по-добре да изчисти името си. Ако може! Към това го призовават всички - а той се муси на напълно обяснимото любопитство на хората да узнаят как е станал милионер, нервничи на неприятните журналистически питания, гневи се на медийните публикации с факсимилета от документи за гешефти и закононарушения и кара обслужващото го войнство да пуска официални комюникета за някаква ожесточена кампания срещу държавния глава и държавността. От тия заплахи и гаргите на София не се плашат, нито заканите за съдебни дела са усмирителни ризи за журналистите.
Карикатуристът Ивайло Цветков е изобразил  Плевнелиев като Двуликия Янус. Единият от трибуна зове за прозрачност, а другият се инати, че и прозрачността си има граници. На двуличие намирисва и от начина, по който президентът милионер говори за монополите и олигарсите. Иначе неговата теория за трите каци с мед (държавните пари, обществените поръчки и приватизацията), в които бъркат олигарсите и "си облизват пръстите", е достойна за икономически Нобел. 
Има начин - мъжки и почтен, Плевнелиев да бъде прозрачен - да излезе по телевизора, а него го гледат тия, които са гласували за него, тия, които не са гласували за него, и тия, които въобще не са гласували. И с думи прости, без типичните му речеви невнятности и баналности, да разкаже от игла до конец за своето бизнесменство - как е спечелил първия милион, как е прехвърлил парични маси в кипърската офшорна зона, как си е купил замъка на Халкидики, как си е построил замъчето на Черно море и пр. И всяко казано -  подкрепено с документи. Ако това не стане, слушайте ми думата, няма да бъде оставен на мира. С поведението си той сам хвърля съчки в огъня. Защото е печално, а и смешно, държавен глава, обявяван за гешефтар и рушветчия, да се държи като ощипана мома на хорото. Има и друг начин - да си свали имунитета и да поиска проверка на имотното състояние. Милиционерът Цвъ Цвъ го направи, но подозирам, че у Плевнелиев няма толкова мъжество.
Предусещахме, че ще берем срам с тоя президент, знаехме от кого и защо е зависим, и сега думите му, че искат да го направят удобен на задкулисието, дрънчат като тенекия. Той отдавна не е това, за което се представя - обединител на нацията. Никой не го приема истински. Някогашният джедай, както сам определя себе си, поведе война срещу всички - още Орешарски не беше влязъл в кабинета си, и свали доверието от правителството му, застана твърдо на страната на протестиращите на жълтите плочки, призова за предсрочен вот, тръгна и срещу парламента, уж притеснен за липсата на доверие в НС, панически обяви България за държава в кризи: политическа, парламентарна, икономическа, социална, демографска, съдебна и каква ли не още, сякаш е чуждестранен наблюдател. Коментира, че кабинетът прави чистка в администрацията, забравил, че той като министър е подменил цялото министерство - 200 души и отгоре. Както е тръгнало - след време летописците ще определят мандата му с израза: "Нито ден без гаф!"
Днес във Военния клуб Росен Плевнелиев ще има среща с граждани. Възможност за флирт с демокрацията. Ще превърне срещата си в "Ден за добри дела" (както се нарича разказът на наш писател, който се пренадея, че ще дойде ден да получи от президента ордена, с който отдавна е удостоен), ако влезе при гражданите като в изповедалнята на Биг Брадър и с ръка на сърцето се разголи и прогони ненужния му Янус. Може би. Ама надали!