28 Септември 2020понеделник16:51 ч.

Момент от размяната на документите между Вучич, Тръмп и Хоти на фона на протоколните усмивки на американските официални лица

Двубой между САЩ и ЕС в сблъсъка на Сърбия-Косово

Докато "правният буламач" на посредника Тръмп е насочен в полза или срещу трети страни, Брюксел се стреми към всеобхватен договор между Белград и Прищина

/ брой: 176

автор:Юри Михалков

visibility 704

Мисълта на човек става "разногледа" от случилото се на 4 септември между Сърбия и Косово в Белия дом. Домакинът посредник Вашингтон определи като исторически договореностите за "нормализиране на икономическите отношения между Сърбия и Косово". Според Сърбия обаче става въпрос за двустранен договор със САЩ, на свой ред Косово контрира, че това е междудържавен договор със Сърбия, а за другия посредник ЕС това е само "документ", за чието съществуване се знае. Няма нито тристранно  споразумение, нито договор между Белград и Прищина, нито договор в класическия смисъл на думата между САЩ с всяка от двете балкански страни. Има два документа с поети задължения, единият подписан само от сръбският президент Александър Вучич, и аналогичен втори документ с единствения подпис на косовския премиер Авдула Хоти. Според съобщенияа, отделно има две писма с подписа на президента Тръмп, адресирани до двете страни, с които САЩ подкрепят постигнатите с тяхното посредничество ангажименти, поети поотделно от Вучич и Хоти. Явно писмата на Тръмп са нещо като договори към двете враждуващи страни да изпълнят приетия пазарлък.

Балансът между претенции и отстъпки

Ако в международните отношения може да се говори за "правен буламач", случилото се в Белия дом вероятно ще е негова мостра. И въпреки това уговореното там споразумение (условно казано) има многопосочни проекции: национални, регионални, глобални и други. Привидно са изпълнени едни от най-важните сръбски искания:  Косово се задължава да отмени митата върху сръбските стоки, да премахне ограниченията за снабдяване от Белград на сръбските общности в Косово, да се откаже от опитите за присвояване на ВЕЦ "Газивода" и цялата свързана с нея електроснабдителна система, а според някои оценки икономическата част от уговореното предполага, че сръските инвестиции в Северно Косово да бъдат защитени от САЩ. Отделно, Прищина поема също задължението да не се присъединява към никоя международна организация поне една година. В същото време Сърбия не се задължава за признае Косово.  

Практиката на преговорите изисква да се зачитат и двете страни, затова подписаният от Вучич документ изисква Сърбия да спре кампанията за оттегляне на признаването на Косово, освен това се предвижда страните взаимно да признаят дипломите и сертификатите и тук отстъпилата повече е Сърбия с нейното развито образование, а не Прищина. Да не говорим, че Косово ще бъде признато от Израел, след като то открие посолството си в Ерусалим, каквото обещание е дало в документа с подписа на Хоти.

В Белград и Прищина обаче не харесват нагласения пазарлък.  Доскорошният косовски президент Хашим Тачи вече заплаши, че парламентът няма да одобри споразумението както заради "Газивода", така и защото то не задължава Белград да признае Косово. Нищо чудно обаче заради икономическите облаги косоварите да клекнат. Белград пък отхвърля какъвто и да е пазарлък за независимостта на Косово, макар частта в договореността за Северно Косово да го задоволява. На национално равнище постигнатото във Вашингтон не се приема само с плюс и това може и да коства главите на управляващите в Белград и Косово, при това не само политически. 

На национално равнище обаче се носи и американско ехо. Очевидно е, че с опита за помирението между Сърбия и Косово, както и с постигнатото помирение на Израел с арабските държави ОАЕ и Бахрейн, посредничещият Доналд Тръмп цели преизбирането му на 3 ноември. Дали ще успее е друг въпрос.

Регионалните измерения

В регионален план пазарлъкът в Белия дом като че ли подчерта повече конкуренцията между САЩ и ЕС по косовския проблем. По принцип двата глобални центъра гонят една и съща цел: изтласкването или поне намалено влиянието на Русия и Китай на Балканите, макар че така влизат в противоречие със самочувствието им на носители на цивилизованост в международни отношения и с веруюто им за свободно движение  на стоки, капитали, контакти и култури. Ето, под натиска на ЕС Белград отказа участие в маневрите "Славянско братство" с Беларус и Русия този месец, позовавайки се на военния си неутралитет. Няма как във Вашингтон да не са потрили злорадо ръце. 

Но двата центъра преследват посочената цел по-различен начин. Вашингтон явно залага на прагматичен подход, който да доведе да пробив, до частичен или поне до ефектен успех. И това, че косоварите отстъпиха от войнстващите си досега претенции за митата, за връзките на Северно Косово с Белград или за ВЕЦ "Газивода" е наистина пробив.  В това отношение Брюксел беше безпомощен. Пробив изобщо бе онзи баланс между искания и отстъпки, който Вашингтон наложи на Белград и Прищина. Както  и готовността му да изсипе $13 млрд за икономическите проекти, които ще са от полза за сърбите и косоварите (дали и как ще станат проектите е друг въпрос). Казано на футболен език, в първия мач от косовския двубой между САЩ-ЕС домакинът поведе убедително и на ЕС няма да му лесно в реванша да стопи разликата и да вкара гол повече.

Впрочем ЕС се хвърли в реванша веднага след "буламач сделката" на САЩ. Най-напред там контрираха, че не намират споразумението от Вашингтон за историческо. От американската столица Вучич и Хоти отлетяха за Брюксел още на следващия ден, където бяха привикани от първия дипломат на ЕС Жозеп Борел и словашкият спецпратеник на ЕС за Западните Балкани Мирослав Лайчак.  Според съобщенията, обсъждани били въпроси за   малцинствените общности и взаимните финансови претенции и имоти, включително темата за имотите на сърбите в Северно Косово. Стои малко скучно, като "дребнотемие" или поне като последица от договореното във Вашингтон. Но под крилото на ЕС Белград и Прищина за пръв път навлизат в такава конкретика. 

Освен това  на Вучич и Хоти бе припомнено, че страните им трябва да удвоят усилията си, за да приведат политиката си в съответствие с европейската, изискваща нормализиране на отношенията, което ще рече признаване на Косово от Сърбия, ако тя иска да се види в ЕС. Всъщност сигналът от Брюксел бе, че Белград и Прищина трябва да активизират диалога, но под егидата на ЕС, а не на САЩ, доколкото историческият им избор е еврочленство. Така срещата в Брюксел даде повод да се очертаят по-отчетливо разликите между ЕС и САЩ. Ако Вашингтон предпочита регулиране "на парче", за ЕС подходът е решаване на всички въпроси между Сърбия и Косово веднъж завинаги чрез правно обвързващ договор. Или както подчерта цитираният от "Дойче веле" немски политолог Бодо Вебер от Съвета за демократизация на политиката, "воденият от ЕС процес е с много по-сериозна цел, а именно окончателна и правнообвързваща спогодба".  Двата подхода имат плюсове и минуси и е невъзможно отсега да се каже кой ще надделее, макар че на нас, като европейци, би трябвало да ни импонира повече подхода на Брюксел.

В същото време, ЕС предупреди Белград и Прищина, че появата на техните посолства  в Ерусалим преди този въпрос да се разреши от самите израелците и палестинците, ще подкопае еврочленството им. Сърбия вече намекна за отбой от договореността, външният министър Ивица Дачич заяви, че окончателно решение с отчитане на "редица фактори" предстои да бъде взето (до юли 2021 г). Ако Сърбия се съобрази с предупреждението на ЕС, ще се окаже, че Вашингтон си е вкарал автогол с обвързването на косовския и ерусалимския проблеми. И Брюксел влиза в реванша с един гол повече в актива си.

 

Глобалните аспекти

 

Глобалното измерение има няколко посоки, освен надцакването на ЕС от САЩ, макар и на регионален терен. Медиите се позоваха на Ричард Гренел, спецпратеникът на САЩ за Сърбия-Косово, че основният резултат не е в отношенията между двете страни, а в техните отношения с Израел, Русия и Китай, както съобщи Н1. Тези точки били важни, защото целта на САЩ е "тази част от света" да се стреми повече към Запада. Според Гренел важни са три аспекта от договора: обявяването на Хизбула за терористична организация, диверсифицирането източниците на енергия и задълбочаване на връзките с Израел.

Диверсифицирането на енергоизточниците означава не просто антируско положение, но и засяга и България. Нищо чудно САЩ да поискат от Вучич да се откаже от "Турски поток" заради натиска над косоварите да отстъпят от исканията си за митата или за "Газивода". Самият Вучич коректно уведоми Москва за договорките в Белия дом и тя също толкова коректно прояви разбиране  към позицията му, без дори да намекне за "предателство" на приятелските отношения. Но дали така ще реагира тя, ако Белград наистина се огъне по "Турския поток" (и особено, ако Германия не продължи "Северен поток-2") или в други сфери на двустранното сътрудничество. Изобщо икономическите договорености в Белия дом изправят Русия пред изпитанието да предложи на Сърбия повече конкурентни проекти в икономиката, отколкото в сферата на отбраната. Нищо чудно, ако Москва предостави на Белград ваксината си срещу КОВИД-19.

Сърбия (както и Косово) пое ангажимента да не използва 5G устройства, доставяни от ненадеждни доставчици в техните комуникационни мрежи, а това вече е насочено срещу Китай. Както, впрочем, и участието на САЩ в инфраструктурните проекти специално на сръбска територия. Не е изключено в бъдеще Белград да започне да отхвърля китайски инициативи.

Срещу Иран пък е насочен ангажиментът на Сърбия и Косово да обявят за терористична организация действащата в Ливан проиранска организация "Хизбула".

С една дума, САЩ изполваха частичното регулиране на сблъсъка Сърбия-Косово, за да ударят геополитическите си противници. Звучи егоистично, себично и коварно, точно като за САЩ. 

Газът с още 10% по-скъп от октомври

автор:Дума

visibility 259

/ брой: 183

Бизнесът не ползва мерките на правителството

автор:Дума

visibility 293

/ брой: 183

Туристическите забележителности влизат в регистър

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 183

Паркиралите в нарушение в София ще получават зелен стикер

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 183

Над 1 млн. вече са жертвите на Covid-19 в глобален мащаб

автор:Дума

visibility 83

Азербайджан въведе военно положение

автор:Дума

visibility 114

Хармонична София - мечта или реалност

автор:Деси Велева

visibility 225

/ брой: 183

Лекари и медии срещу пандемията

автор:Ева Костова

visibility 334

/ брой: 183

От БСП зависи как страната ще излезе от тежката криза

автор:Дума

visibility 344

/ брой: 183

Датата

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 183

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ