ДВЕТЕ СТРАНИ НА ПАЛАЧИНКАТА

Отдавна не бях виждал Васко. Още се водим съседи в панелния блок, на времето бяхме колеги, но после пътищата ни се разделиха. От години той е в Брюксел. Срещнахме се случайно при едно от редките му завръщания в България - в софийските хали. Купуваше си домати - от розовите по 3 лв. за кг. Бил зажаднял отново да опита вкуса им, защото в Брюксел се продават домати предимно от Италия, Испания и Потругалия - едри и лъскави, но безвкусни, по 2,50-2,80 евро за кг. Заведох го на Женския пазар, където същите домати са по 1,60-2 лв. и той ахна. Понеже всичко пресмяташе в евро, ми каза, че в Брюксел и скапани домати не могат да се купят на тази цена, т. е. за 1 евро. На свой ред го попитах какви са скапаните най-ниски заплати и пенсии в Белгия и ми каза - заплата 1200 евро и пенсия 700 евро. След това го попитах знае ли какви са те в Българя  - 120 и 70 евро. Така в Белгия човекът с минимална заплата може да си купи 480 кг домати. А у нас - 120 кг (от тези по 2 лв.), или 4 пъти по-малко.
Съотношението между средните заплати пак е 10:1 - 3000 евро и 600 лв. При пенсиите обаче изобщо не може да се прави сравнение, защото 70 евро, колкото е минималната месечна пенсия у нас, се равняват на средната дневна надница на работник в Белгия.
Заведох Васко в магазин за дрехи втора употреба, където те се продават на килограм. Той се ужаси само при мисълта, че ще ползва дреха, която е носена от друг. А у нас тези магазини въртят солиден оборот. Васко ми каза, че такива магазини в Белгия няма, защото там всичко ненужно се изхвърля в контейнерите. В тях ровят клошари, които по този начин се снабдяват с облекло и обувки, а също така с одеяла и други вещи. Нещо обикновено е хората да изхвърлят напълно годни за употреба телевизори, само защото са морално остарели. Гастербайтери и клошари се съревновават със служителите по чистота кой пръв ще ги прибере. Запитах Васко за какво са им на клошарите телевизори. Отговори ми, че се прикачват към електрическата мрежа и ги гледат на открито. В повечето случаи полицията не ги преследва, защото разходът за ток от телевизор е колкото за електрическа крушка. Ако установят обаче, че ползват и отоплителни или готварски уреди, ги изземват и унищожават.
А защо има клошари в една страна като Белгия с висок жизнен стандарт? Повечето от тях са хора, които сами са решили да се изключат от обществото. Защото дори в условията на криза за всеки може да се намери някаква временна работа, да получава обезщетение за безработица или социална помощ в размер на 300 евро месечно. В Белгия обаче с тези пари е невъзможно да се живее. Казах на Васко, че в България социалната помощ е 65 лв. и с нея също не може да се живее. Само че докато в Белгия приживяващите със социални помощи са 4,5%, у нас те са 13,4%.
Но в България, реплекира ме Васко, близо 80% от хората имат собствени жилища, докато в Белгия те са 42%. А наемите са високи - за двустаен апартамент в покрайнините на Брюксел се плаща средно 650-700 евро на месец. За да се купи такъв апартамент, трябват от порядъка на около 300 хил. евро. И пак започнахме да правим сметката. Васко и съпругата му имат общ месечен доход от 11 500 евро. За да си купят двустаен апартамент в Брюксел, те трябва да го заплатят с 26-27 месечни заплати, т. е. за малко повече от 2 г. У нас същият "евтин" апартамент струва 45 хил. евро. При двама работещи в семейството със средни заплати им трябват поне 64 месеца, или близо 5,5 г. А има и друга условност. Докато разходите за храна и други насъщни нужди възлизат на около 25-27% от една белгийска заплата, то у нас те са 65-67%. Така със свободните средства едно жилище в Белгия реално се изплаща за 6-7 г., а у нас - за 12-13 г.
Стигнахме до отдавна известна истина. А тя е, че не е важно колко струва една или друга стока и услуга, а какво количество може да се купи с получавания доход. В това отношение българите са на дъното. Непрекъснато се правят сравнения с цените в ЕС и се прави всичко за тяхното догонване, още повече, че за някои има дори директиви, като например за акцизите за течните горива и цигарите. В същото време се пресича и най-плахият опит за вдигане на минималните доходи от заплати и пенсии. Изглежда, че нещата в това отношение може да се променят само, ако и за тях има европейски директиви.