Две писма - символ на своето време

ПИСМО ОТ ГРАНИЧАРЯ
ДРАГИ ДРУГАРЮ ГЕОРГИЕВ,

От съобщението по радиото и пресата аз узнах, че и Вие сте лауреат на Димитровска награда за вашата книга "Партизански песни". И по този случай аз Ви поднасям моите искрени граничарски поздрави и Ви пожелавам все така със същия ентусиазъм и упоритост да работите в областта на литературата, като създадете нови още по-издържани и крупни произведения, които да възпитават нашата младеж и бъдещото ни социалистическо поколение към новия човешки прогрес.
Спомням си, още когато за първи път прочетох новоизлязлата Ви книга, аз останах възхитен от високоиздържаните Ви стихове, с които възпявате умело и правдиво борбата на нашите славни партизани - борещи се за свободата и независимостта на своето отечество. От тогава Вашето име ми стана любимо и много близко. И макар че не сме се срещали, нито познавали, вие станахте един от първите ми учители, затова системно овладявам богатия Ви опит, макар и още много млад и начинаещ поет.
Днес, когато съм призван от народа и партията да браня свободата и независимостта на Родината си, аз като достоен граничар се вдъхновявам от Вашите партизански подвизи и съм готов винаги да следвам твърдо и неотклонно светлия път, начертан от кръвта на хилядите паднали народни жертви, като не допусна нито един диверсант, шпионин и предател - враг на народа - да премине нашата родна граница.
Не се и съмнявам, че Вие достойно и с чест ще носите името Лауреат на Димитровска награда, наравно с останалите наши родни творци като: Димитър Полянов, Христо Радевски, Тодор Павлов, Людмил Стоянов, Георги Караславов и други.
Завършвайки своето скромно другарско писмо, аз още един път Ви пожелавам успех във Вашата литературна дейност. Ние, граничарите, сме готови да браним, както Вашия ценен труд, така и спокойствието и свободата на своя трудещ се български народ.
София 26.05.1950 г.                                            Кольо Гаговски - граничар

ДРУГАРЮ ГАГОВСКИ,

Получих тези дни Вашето скъпо писмо и затова искам преди всичко да Ви благодаря за уважението и симпатиите, които храните към мен - твой непознат досега другар. Вашите чувства и желания, които прочетох в редовете Ви, само могат да възстановят в мен и една мисъл, че днес, когато сме освободени от кървавия фашистки терор, единството и сплотеността между народ и армия, и особено нашите славни граничари, расте и крепне, както никога досега. Само по този начин ние, Димитровското желязно племе, ще осъществим желанията и мечтите на хилядите загинали герои в името на свободата и независимостта на родината.
Пред нашите писатели стоят важни и отговорни задачи. Да създадат такава литература, която да няма други интереси, освен интересите на народа...
Съюзът на българските писатели се грижи и за младите кадри.
При съюза се организира деветмесечен курс за млади литературни работници, който има за цел да им даде минимум знания за литературната теория и обществените науки, да ги подпомогне в литературната им работа и им спести лутания при търсене правилния път в тяхното творчество. Да си днес писател - това задължава много. Нашият писател е високо уважаван гражданин.
Правителството удостои с най-високото отличие хората на изкуството - с Димитровска награда - 28 писатели за техните произведения и активната народополезна дейност. Щастлив се чувствам, че и аз съм един от удостоените с наградата, която ме задължи още по-твърдо да отдам своите сили в новото творчество, така необходимо в този момент за нашия свободен народ.
Другарят Димитров учеше, че нашият народ се нуждае от истинска родна литература като от хляб и въздух.
Накрая аз още един път Ви благодаря за Вашето внимание към мен и Ви замолвам, ако обичате да изпратите свои произведения лично до мен в редакцията на в. "Литературен фронт".
Приемете моите другарски благопожелания.
Крепко ви стискам ръката.
ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ АНДРЕЕВ
ПОЛКОВНИК
9 юни 1950 г.                                                     (п)___________Георгиев
София

По-късно, през 1958 г.

за първи път го срещнах във военната редакция в радиото на прослушването на моя разказ "Светлана". Присъстваха с Иван Аржентински като членове на военната редколегия.
- Разказът е вълнуващ - каза Веселин Андреев - Изпълнението на артиста и чудесната музика го извисяват още повече...
-  А бе, Коле, ти ме изненадваш приятно - похвали ме и съселянинът ми Иван Аржентински.
Двамата ми препоръчаха настойчиво да го предложа за печат на всяка цена. Послушах ги и разказът ми беше отпечатан във в. "Народна младеж" под редакцията на Веселин Ханчев. Срещнах го отново в библиотеката на Радио София. Търсеше биографиите и стихове на поети партизани. Библиотекарката Месечкова ми беше казала, че ще съставя сборник с техни произведения.
- А, здравей Гаговски. Как си? Напоследък не ти виждам името по военните вестници...
- Нали знаете, че започнах работа в Радиото и не ми остава време...
-  Радиото е голяма трибуна, но вестниците са много ценни. Отпечатаното остава векове.
- Разбрах, че ще готвите литературен сборник за поети партизани.
- В момента ги издирвам.
-   Чували ли сте за поета партизанин от Поповския край, убит като политкомисар, Иван Стоянов? Бил е интербригадист в Испания.
- Чувал съм и май, че съм чел стиховете му...
- Почти всички са изгорели в родната му къща в село Берковски, Поповско. Останали са, доколкото знам, само две стихотворения - "Младост" и "Не, няма да се спрем!"
- Имаш ли ги?
- Мога да ви ги дам.
На следващия ден му ги занесох в Съюза на българските писатели. Бяха включени в сборника "С кръвта си нощите тревожим" - съставен от Веселин Андреев.
Още много пъти сме се срещали в радиото, по събрания, литературни дискусии, премиери на нови книги... Но за мен остава незабравимо 20-дневното ми преживяване с поета на Витоша, в комплекса "Копитото".
Там заварих Веселин Андреев. Стаите ни бяха една до друга. Пишеше книга за пътуването си до Египет. Хранехме се и се почерпвахме в ресторанта, на масата на моя познат, управителя Иван Раднев. Тримата общувахме откровено, по приятелски.
По-късно в документалния си разказ за него подробно описах нашите интересни разговори за творчеството и впечатленията му от Египет, поместен в книгата ми "Преживелици". На гала вечерята управителят Иван Раднев предложи:
- Тази вечер черпя аз с каквото душата ви жадува.
С часове говорихме за чудесните дни в "Копитото".
- Витоша се оказа плодоносна! - похвали се Веселин - А ти какво направи?
- И аз завърших повестта "Синът на заставата".
- Дано си написал добра книга. За децата малко трудничко се пише... Помня разказа ти "Светлана". Децата имат нужда от такива книги.
И до днес не мога да забравя преживяното с обаятелния човек и известен писател Веселин Андреев. Неговата скромност и принципност са цяло богатство.
Чета и препрочитам книгата му "Умираха безсмъртни". Веселин Андреев е един от тях.



София, 13.9.1944 г. (от дясно на ляво) щабът на бригада "Чавдар" - Тодор Делов-Стефо - зам.-командир, Веселин Андреев-Андро - политкомисар, Добри Джуров-Лазар - командир, и Иван Хариев-Доктора - лекар