Двата стола и азбуката

Юлия Пискулийска

Случаят е стар. Може би - над трийсет години са минали. Партийно събрание на Втора партийна организация при Съюза на българските писатели.  Тук сме журналисти, администрация, шофьори, сервитьори - всички, които не са "членове".  Чиито имена липсват в писателското тефтерче. И които не трябва да бъдат заедно с "членовете". Нещо като втора категория партийци в елитния писателски съюз. Нещо като друго чекмедже за други "членове". Инструкторът от Районния ни осведомява нещо. И ни предупреждава "информацията" да остане в партийния кръг...

Възразявам - в казаното няма нищо, което да не е за всяко ухо, защо е тази завеса пред очевидни и ясни неща? Инструкторът ми сочи вратата: да напусна, щом не ми харесва. Контрирам - а защо не напусне той? Присъстващи, бъдещи активни "демократи", мълчат. Много скоро те ще си сложат плакатите със свежичкия син цвят по прозорците и ще минават на другия тротоар, ако видят "червен".

Някога мнозина си позволяваха да изразяват различно мнение. Но освен някои особено усърдни дейци като този инструктор, никога не е било това, което е сега - различните да бъдат смазвани. Тези различия обаче са били "вътре" в партията, те не са развявани под знамето на друга формация. Другата гледна точка е била възможност за промяна. Пак ще кажа: различните гледни точки не са се отцепвали встрани. Не са противопоставяли свои, други кандидатури, например, на избори. Не са се заемали паралелно и гласовито, широкоспектърно да обвиняват "столетницата" във всички възможни грехове.  Довчерашни дейци на централата на БСП "основават" също така гласовито една страна - "Позитания", стрелят по нея... При това се жалват, че не могат да приемат това, че ги изваждат от списъците на БСП. Твърдят, че не са загърбили ценностите и идеалите на БСП. Пропускат обаче да отбележат, че тези позиции са били техни, главно докато ги е издигала в дланите си нагоре могъщата ръка на същата партия и на същата "Позитания".

И сега, когато им се припомня, че на два стола не се седи, те не са съгласни. Хвърлят в пространството определения като "апаратчици", оплакват се едва ли не от малтретиране досега в партията... Приличат ми на Рада Москова, която цял живот не е слизала от сцените - защото винаги е бил признаван талантът й, а сега се изживява като страдалка. Много станаха "репресираните" от социалистическата партия, които в годините все са стърчали високо по нейните върхове. Медийният плач на "изключените" напомня сърдити деца, които са свалени от въртележката. Приятно е да се въртиш, да летиш... Но накъде летят "изключените"? Съвсем свежо признание - вляво и по към центъра.

"Освобождават се". Противоречието е очевидно - хем не са се отдалечили от ценностите на партията ни, хем искат да се освобождават. Сами са си сложили етикета "беглец", а като ги освобождават да вървят по техния си път, се сърдят.

  Каквото и да говорим, след като бутилката с шампанското се пръсна по палубата на кораба "АБВ", виждаме само как този кораб се опитва да пътува в единствена посока - тази на недоволството, на громенето на БСП. Е, как тогава ще стане това "обръщане на тенденцията в българската политика"? Непрекъснато слушам изказвания, обобщения: "Хората" казват, хората не са доволни, хората... Кои са тези хора, колко са, какви са? Защо все те са достойните, а другите хора, сред които съм и аз, сме... Закачете тук какъвто искате епитет.

   Истинските мъже водят истински битки. А тук сабите се чупят от тежестта на обиди, нападки и афектирани оценки. Питам се - това ли е съдбата на азбуката? На азбуката, с която градим българските си думи...