Темата на писателя
Два свята
/ брой: 156
Стоян ГЕОРГИЕВ
В България отдавна сме разделени на два противоположни свята. Аз ги наричам Алековци и Ганьовци. От една страна е българският народ, който Йордан Йовков определяше като "златен", а от другата страна - развихрилите се Ганьовци, преоблечени днес в "демократични" одежди, под които ясно се вижда фашистката им закваска. Защото, както твърдеше Димитър Благоев, бай Ганьо не е национален, а социален типаж. Това е алчното парвеню, което е безпринципно и нагло, мислещо само за своя "келепир". Не ги ли виждаме същите образи като него в сегашния ни парламент и в цялата ни политическа шайка?!
Където и да погледнем - все тия два свята!
***
Прочетох за поредната умопомрачителна инициатива на неолибералната ни литературна общност, наречена "Литературата не е музей", с което се удря жестоко националната ни класика в полза на съвременните самовлюбени графомани и изперкали културтрегери. Да, литературата е музей, драги мои комплексари, защото тя отсява най-доброто, завещано ни от вековете, което времето, този безпристрастен и неподкупен съдник, е оценило по достойнство. Тя не е бардак за амбициозни некадърници, награждавани през ден за политкоректните си буламачи. Хвалете се помежду си, чешете си един на други егото като теляци, но не развращавайте душите на младите хора и не ги принизявайте до своето първобитно ниво. Нека в тази връзка си спомним писмото на умиращия Петроний до Нерон от романа на Сенкевич "Quo Vadis": "Бъди здрав, но не пей, убивай, но не пиши стихове, отравяй, но не танцувай, подпалвай, но не свири на цитра...".
Всички се наситихме на вашите "таланти" и на вашата наглост да хулите народа си и да му показвате колко сте велики и умни, нещастни "писатели" и "поетеси". Пишете си, но не се превъзнасяйте, хвалете се, но не хулете класиците, радвайте се на наградите си, но не посягайте към душите на младите хора, за да ги напоите с отродителната си отрова!
Цитираната инициатива "Литературата не е музей" завършва с разтворена двуметрова книга, в която всеки може да даде съвет за литературната учебна програма. Това е нещо като обществените съвети в училищата, които са пълен абсурд. С тази двуметрова книга образованието ни се превръща в циганска невеста, която всеки може да обладае по всяко време, щом само я обяви за съпруга. Така и разни хорица ще ни дават съвети какво да се прави и то, забележете, ученици с още неопределени вкусове и понятия, често зомбирани от съвременните ни писарушки, които искат да скрият от тях светлината на класическите произведения и навсякъде тръбят какви велики творби са създали.
Интересно е, че всички неолиберали, които вият за пазарна икономика, се страхуват да се състезават с класиците. Те предпочитат да ги "убият", изхвърляйки ги от учебните програми и паметта на младите хора, като се опитват да наложат един своеобразен литературен фашизъм, който според Гео Милев винаги е бил крайният стадий на всяка "демокрация".
Щом младежите престанат да четат класиците ни, те няма да имат никаква база за сравнение и ще трябва да приемат съвременната ни литературна плява като връх на изкуството. Това неминуемо ще ги води към тяхната повсеместна деградация - духовна и интелектуална.
Кому е нужно опростачването и дебилизирането на младото ни поколение с уродливи и недоносени творения, плодове на бездарни, но нагли създания?
Истинският творец винаги е бил скромен и дори да е съзнавал своята гениалност, не я е афиширал, нито пък се е превъзнасял, защото той е служил винаги на една възвишена кауза - духовното развитие на хората или пък борбата за свобода. На кого служат неолибералните ни драскачи? Нито на народа си, нито на отечеството си, още по-малко пък на подрастващите българи.